Определение № 313 от 20.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 162/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. в. срещу определение № 1750/09.12.2009г., с което Софийският апелативен съд е прекратил производството по ч.гр.д. № 3157/09г. и е върнал въззивната му частна жалба против определение от 13.07.2009г. по т.д. № 506/08г. на Софийския градски съд. Частният жалбоподател поддържа, че е спазил срока за депозиране на частната въззивна жалба, тъй като същата е подадена на 07.07.2009г. под условие, че възражението му за неподсъдност на делото не бъде уважено. Ответникът “М” А., гр. К. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение апелативният съд е констатирал, че определението на СГС е съобщено на частния жалбоподател на 22.07.2009г., а въззивната частна жалба е депозирана на 17.08.2009г., поради което е просрочена. Определението е правилно. По силата на чл.275, ал.1 ГПК частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението, като в случая преклузивният срок е започнал на тече на 22.07.2009г. Не съществува процесуална възможност срокът да се счита за спазен, ако страната депозира частна жалба под условие, че направеното от нея искане не бъде уважено. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд