Определение № 242 от 02.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 1004/2010 г.

Образувано е по частна жалба на Б. П. Е., В. Ф. Т., Б. П. Г., Г. М. Г., М. М. М. и Й. Г. Б., всичките от [населено място], [община] срещу определение № 2112 от 21.10.2010 г. по т.д.№ 692/2010 г. на Плевенския окръжен съд, с което въззивното производство пред него е прекратено като процесуално недопустимо. В частната жалба са инвокирани оплаквания за постановяване на въззивното определение в нарушение на процесуалните правила. Ответникът по частната жалба А. П. Г. не е заявил становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Второ търтовско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред окръжния съд е образувано по въззивна жалба на настоящите жалбоподатели, подадена в качеството им на членове на УС на З. „Единство-93” – [населено място] срещу решение № 85 от 11.06.2010 г. на Районен съд – Левски по гр. д. 639 /2009 г., с което по иск на А. П. Г. по реда на чл.58 ЗК са отменени решенията, приети от Общото събрание на кооперацията, проведено на 21.11.2009 г. От данните по делото е видно, че съобщението за постановеното решение е връчено на кооперацията-ответник чрез председателя й С. В. Г., който според представеното Удостоверение на Агенцията по вписванията е представлявал кооперацията до 09.08.2010 г., на която дата за неин председател е вписан С. М. М.. С обжалваното определение правилно съдът е приел, че въззивната жалба е подадена от лица без представителна власт, която е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предприетото от тях процесуално действие. Легитимиран да подаде въззивна жалба от името на кооперацията е единствено нейния председател, но не и членовете на управителния съвет. Взетото на 17.06.2010 г. решение за подаването й от членове му е факт без правно значение, след като по делото е било безспорно, че не е налице хипотезата на чл.25 ЗК. Правилно представителството на кооперацията е преценявано от съда спрямо момента на подаване на въззивната жалба. Потвърждаването й в хода на процеса би имало саниращ ефект, само ако то бе извършено от действащия към този момент председател, но не и от вписания последващ такъв, както това е сторено в разглеждания случай. Изложеното дава основание да се обобщи, че при постановяване на обжалваното определение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и то следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение