Определение № 215 от 02.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 149/2010 г.
ВКСI търговско отделение02.03.2010 г.докладчик Мариана Костова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на “Д” Е., гр. С. срещу определение № 4* от 6.04.2009г. по ч.гр.д. №970/2009г. на Софийски градски съд,административно отделение, ІІІ г състав. Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщенията до страните, че е постановено. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е образувано по частна касационна жалба на “Д” Е., ч. пълномощника си адв. К срещу определение № 4* от 6.04.2009г. по ч.гр.д. №970/2009г. на СГС, административно отделение, с което е потвърдено определението от 30.11.2008г. по гр.дело №33272/2008г. Софийския районен съд, в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск ч. налагане на запор върху банковата сметка на жалбоподателя. Ответникът “Е” Е., гр. С. не взема становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. С определението, предмет на обжалване, постановено в производство по чл.390 ГПК, е потвърдено определение с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на търговеца - молител, ч. запор върху банковата сметка на “Д” Е. до размер на 23 073.48 лв., при условие, че бъде внесена гаранция в размер на 2500 лв. Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск по реда на чл. 390 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на СГС е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. Цитираната от частният касатор съдебна практика на ВКС, ТК е изоставена. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение