Решение № 1311 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8048/2013 г.

Решение № 1311 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8048/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Кирил Дишков моли да бъде отменено като неправилно решение № 635/13.03.2013 г. по адм. д. № 3929/2012 г. на Варненския административен съд, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 1200602/26.04.2012 г. на ТД на НАП-Варна, с което са определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. и по ЗДДФЛ за 2007 г. - 2010 г. в общ размер 22 994,80 лв с лихви. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Кирил Дишков против РА № 1200602/26.04.2012 г. на ТД на НАП-Варна, с което са определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г., и по ЗДДФЛ за 2007 г. - 2008 г. в общ размер 22 994,80 лв с лихви след проведена по чл. 122 и сл. ДОПК ревизия, тъй като са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на задълженията по ЗОДФЛ (отм.) и по ЗДДФЛ за 2007 г. Правилен е изводът на съда за наличие на условия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК за провеждане на ревизията по чл. 122 и сл. ДОПК. Съдът е обсъдил подробно възраженията на ревизираното лице, които се повтарят в касационната жалба и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от касационната инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Обосновано съдът е приел, че представената разписка от купувачът на имот, подписана от ревизираното лице установява получената цена при продажбата на имота в семейна имуществена общност. Не са подавани годишни данъчни декларации от ревизираното лице от 1999 г. до 2011 г., установено е превишение на разходите над приходите за 2005 г., 2006 г. и 2007 г., не са декларирани никакви доходи на съпрузите, поради което органите по приходите и съдът обосновано са приели, че са налице данни за укрити приходи и обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Правилен е изводът на съда, че данъчната основа в РА е определена законосъобразно за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. по чл. 122, ал. 2 ДОПК в размер на превишението на разходите над приходите при отчитане факта на семейната имуществена общност. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства за предоставени заеми от физически лица и обосновано е приел, че не установяват заемодателите да са разполагали със сумите, за които се твърди, че са дадени в заем на касатора. Правилен е изводът на съда, че договорът за заем е реален и поради това следва да е доказано предаване на договорената сума на заемополучателя, а този факт изисква да се установи, че заемодателят е разполагал с парични средства в договорения размер. Решението е правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени задължения за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. и в тази част следва да бъде оставено в сила. За 2008 г. съдът правилно е приел, че приходите от продажба на недвижим имот по разписката от 2.06.2008 г. за получена цена на имота от 170 000евро следва да участват в паричния поток. Правилно съдът е приел, за недоказан факта на предоставяне на заемни средства през м. 7.2008 г. от дъщерята от предишен брак на съпругата на ревизираното лице за покупка на автомобил през м. 3.2008 г. Съдът е приел, че определената облагаема основа в РА от 77 808,85 лв за двамата съпрузи е правилно определена. Видно от РД /стр. 259 от преписката/ е описан паричен поток като в графата за облагане са отнесени всички разходи, за които към момента на извършването им не е имало насрещен приход. При годишни приходи от 354 936,22 лв и годишни разходи от 106 186,42 лв /при липса на превишение на разходите над приходите за годината/ е определена облагаема основа в размер 77 808,85 лв за съпрузите в нарушение на чл. 48, ал. 1ЗДДФЛ, който изисква данъкът да се определя върху годишна данъчна основа. В случая е изчислявана облагаема основа за част от 2008 г. в нарушение на годишния характер на данъка върху доходите на физическите лица. За касатора в РА неправилно е определена облагаема основа по чл. 122, ал. 2 в размер 38 904,43 лв. Правилно е определена облагаемата основа за дохода от продажба на недвижим имот по чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ за продадени имоти през 2008 г. преди да са изтекли 5 години от покупката им в размер 148 918,10 лв, за която дължимият данък по чл. 48 ЗДДФЛ е в размер 14 891,81 лв. Съдът следваше да отмени РА в частта, с която е определен данък върху дохода за 2008 г. над 14 891,81 лв и лихви над 4747,14 лв. Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е определен данък върху дохода за 2008 г. над 14 891,81 лв и лихви над 4747,14 лв като в тази част следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на РА в тази част. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на разноски по делото в размер 38,66 лв - в изчисленията не е включен претендирания адвокатски хонорар, поради липса на доказателства за направен такъв разход. Ответникът има право на разноски в размер 832,09 лв или по компенсация касаторът следва да заплати на ответника разноски по делото в размер 793,43 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,