Решение № 248 от 09.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 251/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на А. К. М., В. Т. М. и С. Т. П., всички от с. Ш., Смолянска област против определение № 77/15.03.2010 год. по ч.гр.дело № 116/2010 год. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 185/25.01.2010 год. по гр.дело № 1125/2009 год. на Смолянски районен съд и допуснатото обезпечение е отменено. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по частната касационна жалба не изразяват становище по нея. Касационният съд счете, че частната касационна жалба е недопустима за разглеждането й по съществото на оплакванията в нея и следва да се остави без разглеждане по следните съображения: по реда и условията на чл.390, ал.1 ГПК молителите А. и В. М. и С. П. са поискали да се допусне обезпечение на бъдещ иск. По молбата им е образувано обезпечително производство, под № 1125/2009 год. на Районен съд С., по което е постановено определение № 1870/11.12.2009 год. и е допуснато обезпечение на бъдещ иск, с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, като е определен едномесечен срок за предявяване на установителния иск. С последващо определение № 186 от 25.01.2010 год. на същия съд е отменено допуснатото, с определение № 1* от 11.12.2009 год. обезпечение на бъдещ иск. Определението на първоинстанционния съд е обжалвано от молителите и е образувано частно въззивно производство, под № 116/2010 год. на Смолянски окръжен съд, постановил определение № 77 от 15.03.2010 год., с което е потвърдено обжалваното определение. Обжалваното определение на въззивния съд, който се е произнесъл по обезпечителната мярка, отменена от първоинстанционния съд има привременен характер, по отношение на приключване на исковото производство с решение – чл.396 ГПК, аналогичен на чл.315 ГПК/отм./ и чл.402 ГПК, аналогичен на чл.321 ГПК/отм./, респ. към това производство са относими задължителните указания в т.6 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, т.е. само определенията, които са постановени за първи път от въззивен съд подлежат на касационен контрол, защото това са определения по смисъла на чл.213, б.”б” ГПК/отм./, респ. чл.274, ал.1, т.2 ГПК. В конкретния случай определението е постановено от районния съд и с произнасянето на въззивната инстанция по отношение на него е недопустима процесуалната възможност за касационен, триинстанционен контрол, затова частната касационна жалба срещу обжалваното въззивно определение е процесуално недопустима. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.