Решение № 2384 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11528/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „ВЕЛБОЙ“ ЕООД, гр. Пловдив, представляван от управителя Б. Ангелов, чрез адв. А. Атанасов, преупълномощен от адв. С. Петров, против Решение №8531/08.10.2025 г. по адм. дело №1289/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е приел оспорената от дружеството заповед на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/ - Пловдив за мотивиран административен акт, тъй като в същата се съдържа единствено разпоредителна част/диспозитив/.В заповедта липсва конкретно правно основание, т.е. материално-правна норма,указваща на правомощието и съответно на нормативното основание за административния орган да издаде съответния акт именно с това съдържание.По подробно изложени съображения в касационната жалба за липса на законовите предпоставки за отнемане на процесното удостоверение за регистрация,предвидени в чл.16, ал.9 и ал.10 от Закона за фуражите се иска отмяна на съдебното решение и отмяна на заповедта, предмет на съдебния контрол от АС-Пловдив. Претендират се разноски, за които се представят писмени доказателства с касационната жалба. В съдебно заседание касаторът се представлява от процесуалния представител адв. Атанасов, който поддържа касационната жалба по изложените в нея подробни доводи и моли касационната инстанция да отмени решението на АС-Пловдив като неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Представя писмена защита. Ответникът по касация - Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив в съдебно заседание се представлява от процесуалния представител юриск. Цонев, който оспорва касационната жалба по съображенията,изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юриск. възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение след като прецени данните по делото и доводите на страните и извърши проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена против подлежащ на оспорване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да отхвърли жалбата на „ВЕЛБОЙ“ ЕООД срещу Заповед №КФ-51/17.04.2025 г.на Директора на ОДБХ - Пловдив първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На „Велбой“ ЕООД е издадено Удостоверение за регистрация № 73/22.08.2023 г. от Директора на ОДБХ – Пловдив, с което на основание чл.16, ал.5 от Закона за фуражите удостоверява че дружеството с обект: с. Маноле, местност „Гьопса Герен“, община Марица, вписан в Регистъра на обектите по чл.17, ал.1 от Закона за фуражите, във вр. чл.9 от Регламент /ЕО/ № 183/2005 относно определяне на изискванията за хигиена на фуражите под рег. № 16 4137 106, заявена дейност: производство и търговия на фуражна суровина – конопено брашно, получено чрез смилане на стъбла на коноп. С оспорената Заповед № КФ-51/17.04.2025 г. на Директора на ОДБХ – Пловдив е наредено да се отнеме Удостоверение за регистрация № 73/22.08.2023г. на „Велбой“ ЕООД, оператор произвеждащ фуражна суровина – конопено брашно, попадаща в обхвата на т.6.7.1 от Приложение към Регламент /ЕС/ № 68/2013 на Комисията от 16 януари 2013 година относно каталога на фуражните суровини, да се върне оригинала на Удостоверението за регистрация и да се отразят промените в Регистъра на обектите по чл.17, ал.1 от Закона за фуражите. В т.4 от заповедта е посочено, че Удостоверението се отнема до промяна на разпоредбите, вписани в Закона за контрол върху наркотични вещества и прекурсурите/ЗКНВП/. Като основания за отнемането на процесното удостоверение за регистрация са цитирани три писма: писмо с изх. № КФ – 54/24.03.2025 г. на Изпълнителния директор на БАБХ относно допустимостта на дейности, свързани с отглеждането и преработката на растения от рода на конопа, различни от семена за фураж, непредназначени за посев и отговорите, получени с писма рег. № 328600-23631/1 от 09.04.2025 г. на Главна дирекция „Национална полиция“/ГДНП/ и №126600-5900 от 10.04.2025г. на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“/ГДБОП/ към Министерство на вътрешните работи/МВР/. В обжалваната заповед писмата са посочени по номера и дати, без да е въпроизведено съдържанието им. Същите са представени с административната преписка. Съдът е посочил, че видно от тези две писма на ГДНП и ГДБОП съгласно чл.30 от ЗКНВП дейност по отглеждане и преработката на растения от рода на конопа/канабис/, различни от семената за фураж, непредназначени за посев, към настоящия момент е противозаконна и до промяна на чл.30 от ЗКНВП изразяват становище против разрешаването на преработка на конопени растения за производство на фураж. В писмата е цитирано съдържанието на чл.30 от ЗКНВП, съгласно която разпоредба е забранено производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати. В писмото на ГДБОП е посочено, че към настоящия момент извършването на дейност по получаване продуктите на конопено брашно и конопени влакнини, чрез механично втриване на стъблата на конопени растения, е противозаконно. Осъществяването на тази конкретна дейност трябва да премине през промяна на чл.30 от ЗКНВП. От страна на ГДБОП е изразено становище против разрешаването на преработка на конопени растения за производство на фураж, защото в момента няма яснота кой държавен орган ще осъществява контролни функции във връзка с дейността по производство на фуражни суровини, произведени от стъблата на растения от рода на конопа. АС - Пловдив е посочил, че растението коноп е включено в списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1 - Списък I – Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, включен в Приложение 1 към Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Приел е за неоснователно позоваването на жалбоподателя на разпоредбата на чл.29 от ЗКНВП, съгласно която отглеждането на растения от рода на конопа /канабис/, предназначени за влакно, семена за фураж и храна и семена за посев, със съдържание под 0,2 тегловни процента на тетрахидроканабинол, определено в листната маса, цветните и плодните връхчета, се извършва само след издадено разрешение от министъра на земеделието и храните, доколкото в случая според АС-Пловдив се касае до дейности, свързани с производство и преработката на растения от рода на конопа, които не попадат в изключението да са предназначени за влакно, семена за фураж и за посев. Първоинстанционният съд е приел, че в случая се касае за дейност под забранителен режим, изхождайки от изричните становища на МВР, поради което правилно от административния орган е пристъпено към отнемане на процесното разрешително. АС - Пловдив е приел за неоснователни доводите в жалбата и развити в представената писмена защита за липса на мотиви в оспорената заповед, тъй като същите могат да се съдържат в предхождащ издаването ѝ акт, част от административната преписка, каквито в случая са налице в изрично посочените в нея писма рег. № 328600-23631/1 от 09.04.2025 г. на ГД „Национална полиция“ и № 126600-5900 от 10.04.2025 г. на ГД „Борба с организираната престъпност“ към МВР. Според съда позоваването именно на въпросните писма е довело до отнемането на процесното удостоверение за регистрация. На следващо място решаващият съд е посочил, че след като се касае за дейност под забранителен режим, не може да се приеме, че са допуснати „СПН“ в хода на административното производство, изразяващи се в нарушение на чл.34, ал.1 от АПК. Недопустимо първоинстанционният съд в мотивите си е използвал абревиатурата „СПН“. Предполага се, че съдът е имал предвид съществено нарушение на административнопроизводствени правила, но в съдебните актове „СПН“ се използва за съкращение на словосъчетанието "Сила на пресъдено нещо". Според АС - Пловдив е „ясна хипотезата на нормата на чл.16, ал.10, т.3 от Закона за фуражите, във вр. с чл. чл.30 от ЗКНВП, при която се е стигнало до отнемане на процесното разрешително дотолкова доколкото както се каза по - горе налице е забранителен режим касателно процесната дейност“. В обобщение съдът повторно е цитирал разпоредбата на чл. 30 от ЗКНВП, съгласно която се забранява производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1. Растението коноп е включено в списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1 - Списък I – Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, включен в Приложение 1 към Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Цитирано е Определение № 8261 от 30.07.2025 г. по адм. дело № 7672/2025 г. на ВАС, касаещо обжалване на определение на АС-Пловдив, с което е отхвърлено искане на дружеството за спиране предварителното изпълнение на процесната заповед. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Обжалваната заповед на Директора на ОДБХ - Пловдив е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на изискванията за форма на акта – чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В заповедта липсват посочени каквито и да било правни основания, обосноваващи издаването на акт, с който се отнема удостоверение за регистрация по чл.16, ал.5 от Закона за фуражите. Съгласно чл.16, ал.9 от Закона за фуражите удостоверението за регистрация се отнема и регистрацията временно се заличава със заповед на директора на областната дирекция по безопасност на храните в случаите по чл. 14 от Регламент /ЕО/ № 183/2005. Горецитираната разпоредба на този регламент предвижда, че компетентният орган суспендира временно регистрацията или одобрението на предприятието за една, няколко или за всички негови дейности, ако се окаже, че предприятието вече не изпълнява условията, приложими за тези дейности.Това суспендиране продължава, докато предприятието отново не започне да отговаря на тези условия. Ако условията не бъдат изпълнени в срок от една година, прилага се член 15. Съгласно чл.16, ал.10 от Закона за фуражите удостоверението за регистрация се отнема и регистрацията се заличава със заповед на директора на областната дирекция по безопасност на храните: 1. по писмено искане на оператора; 2. в случаите по чл. 15 от Регламент /ЕО/ № 183/2005; 3. при груби или системни нарушения на изискванията на закона; 4. при системно възпрепятстване на контролната дейност на областната дирекция по безопасност на храните. Първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл.16, ал.10, т.3 от Закона за фуражите, във вр. с чл.30 от ЗКНВП, като по този начин се е опитал да замести липсващите правни основания в процесния административен акт. Органът дължи посочване на правни и фактически основания в постановения акт за отнемане на удостоверение за регистрация, които да попадат в хипотезите на чл.16, ал.9 или ал.10 от Закона за фуражите. Наличието им е гаранция за правото на защита на жалбоподателя, настоящ касатор, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспорената заповед. Вярно е, че мотивите на акта съгласно Тълкувателно решение/ТР/ № 16/1975 г. на ОСГК на Р България може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Съгласно това тълкувателно решение мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. За да се счита обаче, че е отстранено допуснатото нарушение /каквото представлява неизлагането на мотиви към основния акт/ и че актът е саниран, следва допълнително изложените мотиви да изхождат от същия административен орган, който го е издал. В настоящия случай Директорът на ОДБХ- Пловдив се е позовал на цитираните по - горе две писма от ГДНП и ГДБОП, които очевидно не са нито помощни органи към БАБХ, нито пък са подчинени на административния орган - издател на процесната заповед. По тези съображения съдебното решение следва да се отмени като неправилно, а вместо него да се постанови друго, с което да се отмени обжалваната заповед, като издадена в нарушение на изискванията за форма - липса на правни основания по смисъла на чл.16, ал.9 и ал.10 от Закона за фуражите. Предвид изхода на спора, основателна се явява претенцията на касатора за присъждане на разноски, представляващи такива за държавни такси в размер на 420 лв. и адвокатски хонорар в размер на 2700 лв. за двете съдебни инстанции, за които са представени надлежни писмени доказателства и списък на разноските, или общо 3120 лв., които на основание чл.12 от Закона за въвеждане на еврото, в сила от 01.01.2026 г. следва да бъдат превалутирани в евро. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се преценява за неоснователно от касационната инстанция с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, както и извършените действия на процесуалния представител на жалбоподателя/касатор, изразяващи се в изготвяне на писмени защити и процесуално представителство в съдебно заседание. Неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за държавна такса в размер на 150 лв. - за разглеждане на частна жалба на дружеството срещу Определение №5707/24.06.2025г. по адм. дело №1289/2025 г., тъй като с касационния съдебен акт е оставено в сила това определение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, Пето отделение