Решение № 2536 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12353/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Кръстева, против решение № 36274 от 04.11.2025 г., постановено по адм. дело № 9293/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отменено решение № 4384 от 01.08.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Е. А., гражданка на Иран, родена на [дата]., и делото е изпратено като преписка на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Касаторът навежда доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че административният орган не е изяснил фактите, и че съдът неправилно е кредитирал документи, представени едва в съдебната фаза, които не са били посочени в административното производство. Според ДАБ от бежанската история не се установява индивидуално преследване, а по-скоро миграционни мотиви, като първоначалната жалбоподателка е напуснала Иран легално и е целяла да достигне Германия. Обосновава теза, че в нейния случай не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено, а решението на председателя на ДАБ при МС да се остави в сила. Ответницата Е. А., действаща лично и чрез процесуалния представител адвокат Косарова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт, като предлага последният да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. От фактическа страна е установено, че Е. А., гражданка на Иран, е родена на [дата]. в гр. Ращ, Иран, с етническа принадлежност [етническа принадлежност], вероизповедание [вероизповедание] и семейно положение – омъжена. Самоличността ѝ е установена въз основа на представен национален паспорт, издаден на 28.01.2023 г. Установено е още, че същата се намира на територията на Република България заедно със своя съпруг и е подала молба за предоставяне на международна закрила с вх. № ВР-13-74/16.01.2024 г. по описа на Регистрационно-приемателен център – София, отдел „ПМЗ – кв. Военна рампа“. В хода на административното производство с нея е проведено интервю в присъствието на преводач, при което е заявила, че е напуснала държавата си по произход поради опасения от преследване във връзка с участието ѝ в протестни прояви. След проведената процедура председателят на ДАБ при МС е постановил процесното решение № 4384/01.08.2025 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отмени решението на председателя на ДАБ при МС, АССГ е приел, че то е незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Според съда, административният орган не е извършил пълна и задълбочена преценка на всички относими факти и обстоятелства, свързани както с личното положение на жалбоподателката, така и с обстановката в държавата ѝ по произход, съгласно изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Прието е, че не са били анализирани в тяхната съвкупност данните от бежанската история, твърденията за участието ѝ в протести и задържането ѝ от органите на властта, както и представените в съдебното производство доказателства за предприети действия от властите срещу нея. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения административен акт) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за основателност на жалбата срещу процесното решение на председателя на ДАБ при МС, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от пълномощника на административния орган за неговата законосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. В мотивите му е изяснен категорично основният спорен между страните въпрос, който е сведен до това налице ли са материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на иранката на статут на бежанец, или поне тези по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне на хуманитарен статут, като правилно решаващият съдебен състав е преценил, че даденият от административния орган отрицателен отговор на този въпрос, е материално незаконосъобразен. В този контекст неоснователно касаторовият повереник поддържа, че АССГ е постановил решението си при неправилно приложение на материалния закон и при неправилна преценка на събраните доказателства. От данните по делото се установява, че административният орган не е извършил необходимата цялостна и задълбочена преценка на всички относими факти и обстоятелства, свързани както с личното положение на първоначалната жалбоподателка, така и с обстановката в държавата ѝ по произход. Административният съд, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, правилно е приел, че изводът на председателя на ДАБ при МС за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденката е формиран при непълно изследване на относимите към случая обстоятелства. При съпоставяне на последователно поддържаната от иранката бежанска история с общите констатации в административния акт за неоснователност на молбата ѝ за международна закрила съдът обосновано е приел, че административният орган не е разгледал всички елементи, отнасящи се до индивидуалното ѝ положение. В противоречие с чл. 75, ал. 2 от ЗУБ във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС и в нарушение на чл. 9, ал. 2 от АПК не е събрана и анализирана в достатъчна степен релевантната информация за държавата по произход на кандидатката за закрила в контекста на обстоятелствата, изложени от нея по време на проведеното интервю. Във връзка с изложеното от чужденката относно участието ѝ в протести за защита на правата на жените в държавата ѝ по произход, както и твърденията ѝ за задържането ѝ от органите на властта и последващото ѝ издирване, административният орган е следвало да извърши цялостна преценка на тези обстоятелства в контекста на обществено-политическата обстановка в Иран и отношението на властите към участниците в подобни протестни прояви. Подобна преценка е била необходима с оглед установяване дали са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ – при преследване поради политическо мнение, респективно за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ при наличие на реална опасност от нечовешко или унизително отнасяне. В оспорения административен акт не са обсъдени в достатъчна степен и изразените опасения на търсещата закрила иранка, че при евентуалното ѝ връщане в държавата по произход съществува реална опасност да бъде подложена на репресивни мерки от страна на държавните органи поради участието ѝ в протестни прояви срещу режима. Тези твърдения е следвало да бъдат преценени в контекста на наличната информация за обществено-политическата обстановка в Иран и за отношението на властите към участниците в подобни прояви, включително налаганите спрямо тях наказания, задържане и насилие. Не е анализирано и твърдението на чужденката, че при задържането ѝ е бил иззет мобилният ѝ телефон, съдържащ кореспонденция и информация относно организацията на протестите, което по нейните данни е могло да стане причина за последващи действия на органите по издирването ѝ. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че административният орган е достигнал до изводите си за липса на основания за предоставяне на международна закрила при формална оценка на бежанската история на Е. А.. Обосновано съдът е приел, че председателят на ДАБ при МС е направил общи констатации относно липсата на риск от преследване, без да анализира в тяхната съвкупност конкретните факти, изложени от кандидатката за закрила, както и без да съпостави тези твърдения с наличната информация за страната по произход. Правилно е отчетена от съда и разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, съгласно която опасенията от преследване могат да се основават и на събития, настъпили след напускане на държавата по произход. В тази връзка АССГ обосновано е приел, че изложените от Е. А. твърдения относно предприетите спрямо нея действия от страна на органите на властта след задържането ѝ и изземването на мобилния ѝ телефон следва да бъдат преценени в тяхната съвкупност. Не е извършена и необходимата преценка дали при евентуалното ѝ връщане в държавата по произход тя би била изложена на опасност от изтезания или друго жестоко, нечовешко или унизително отнасяне, което е от значение и с оглед принципа на забрана за връщане („non-refoulement“), уреден в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. С оглед представените пред настоящата инстанция справки относно обществено-политическото положение в Иран и данните за актуалната обстановка в страната по произход, както и с оглед ситуацията към настоящия момент, характеризираща се с повишено вътрешнополитическо напрежение и изострена международна обстановка в региона на Близкия изток във връзка с продължаващите военни конфликти, първоинстанционният съд правилно е приел, че изложените от Е. А. твърдения следва да бъдат преценени в контекста на реалната обстановка в държавата по произход. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, като в този контекст съдът законосъобразно е взел предвид и настъпилите след издаването на административния акт нови факти, които имат значение за спора. Съображенията, изложени от АССГ, се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Допълнително следва да се отбележи, че производството по предоставяне на международна закрила се характеризира със засилено служебно начало, при което административният орган е длъжен да събере и анализира всички относими факти и доказателства, свързани както с личното положение на кандидата за закрила, така и с обстановката в държавата му по произход. В тази връзка не е достатъчно административният орган формално да се позове на обща информация за страната по произход, без да извърши конкретна съпоставка между тази информация и изложената от молителя бежанска история. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, съгласно която при преценката по ЗУБ административният орган следва да извърши индивидуализирана оценка на твърденията на кандидата за закрила в съпоставка с актуалната информация за държавата по произход, като липсата на подобен анализ води до постановяване на административния акт при непълно изясняване на релевантните факти, както е станало и в случая. При така установеното настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, като е отменил решението на председателя на ДАБ при МС като незаконосъобразно, поради непълно изясняване на релевантните факти и обстоятелства и неправилно приложение на материалния закон, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,