Определение № 12780 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11758/2025 г.

Производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. С. В., подадена чрез пълномощника адвокат К. Господинов, против определение № 12321 от 11.11.2025 г. по адм. дело № 2476/2025 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлено нейно искане за спиране на допуснато по закон предварителното изпълнение на заповед № 360/17.09.2025 г. на кмета на район „Приморски“, Община Варна. Частната жалбоподателка навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Възразява срещу мотивите на съда. Заявява, че невъзможността офертните цени да служат за определяне действителната стойност на обекта касае производства по чл. 210 и сл. от Закона за устройство на територията (ЗУТ), каквото настоящото не е. При него методът на пазарните аналози е неприложим, тъй като касае цена на СМР (строително-монтажни работи) за повторното изграждане на обекта и офертите са възможен начин за установяване на вредите. Твърди, че основният й аргумент е неправилната констатация на органа, че процесният обект има характеристиките на преместваем по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Заради липсата на презумпция, че обектът е действително е такъв счита, че следва да се отчетат разходите за възстановяването му при предварително изпълнение на заповедта, ако тя бъде отменена. Иска отмяна на атакуваното определение и спиране предварителното изпълнение на акта. Ответникът - кмета на район „Приморски“, Община Варна, чрез пълномощника юрисконсулт Ц. Цанков, в срока за отговор по чл. 232 АПК, представя писмено възражение с което оспорва частната жалба и по изложени съображения пледира за отхвърлянето й. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност и законосъобразност, същата е основателна. Предмет на проверка пред Административния съд Варна е гореописаната заповед, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ е наредено на И. В. да премахне собствения й преместваем обект: „Обособено помещение от алуминиева конструкция с остъкление и покрив от термопанели“, находящо се в поземлен имот с идентификатор (ПИ) 10135.2553.402 по КККР (кадастралната карта и кадастралните регистри) на гр. Варна, разположен в южната страна на ПИ 10135.2553.402.1, пред самостоятелен обект „пицария - снек бар“ с идентификатор 10135.2553.402.1.17. С жалбата срещу нея В. е поискала спиране на допуснатото по силата на чл. 217, ал. 1, т. 11, вр. чл. 57а, ал. 3 ЗУТ предварително изпълнение. Аргументирала е настъпването на значителни или трудно поправими вреди с твърдени размери на разноските по премахването - от 2680 лева и по повторното изграждане на обекта - от над 10 000 лева, както и загуба от заплащане на наем от търговско дружество в размер на 1300 лева месечно и неустойка за прекратяването на наемния договор от 7800 лева. С първоначално постановеното определение № 11780 от 29.10.2025 г. съдът е отхвърлил искането. Мотивирал се е, че спорът за характера на обекта е по същество и претендирането на разходи по премахване и възстановяване му е процесуално недопустимо в производството по чл. 166, ал. 4 АПК. По отношение пропуснатите ползи от наем и загубите на неустойка е прието, че те нямат пряка и непосредствена последица с предварителното изпълнение на оспорената заповед. Последвало е ново искане от В. за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение, с което настъпването на значителни и трудно поправими вреди е обосновано с представени три оферти на търговци и частна експертиза, според които извършването на разходи по повторното изграждане на обекта ще възлизат от 20 690 лева до 38 925,47 лева. По него е постановено сега обжалваното определение. За да отхвърли искането съдът е посочил, че с търговските оферти е недопустимо да се установява размер на разходи по повторното изграждане на обекта. Налице е преклузия за установяване на факти по разходите по премахване, които са съществували при предходното му произнасяне. По отношение установените стойности с частната експертиза съдът е изложил, че предвид характера на обекта като преместваем такъв по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ, такива биха били само разходите за труд от 418,73 лева. Определението е неправилно. Незаконосъобразен е изводът на съда, че по отношение на И. В. не са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед. По твърдения на жалбоподателката, макар и квалифицирано от органа като преместваем обект, процесното обособено помещение е трайно прикрепено към фасадата на сградата и при неговия демонтаж ще се наложи да бъдат направени немалко разходи. Приложени са три броя оферти от строителни фирми, съгласно които разходите по възстановяването му също ще бъдат високи. Няма съмнение, че при евентуална основателност на жалбата, вредите ще са съразмерни на средствата по премахване на обекта и възстановяването му. Освен това от представените писмени доказателства е видно, че В. ще понесе от предварителното изпълнение не само вредите по премахването и възстановяването при отмяна на заповедта, но има възможност да понесе и вреди във връзка със задълженията по сключения наемен договор. Всички тези вреди ще бъдат в причинно-следствена връзка с премахването на помещението. Те обективират конкретен интерес от защита по чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, който надделява над защитимия обществен интерес. Жалбоподателката е оспорила приетата от органа квалификация на обекта като преместваем, твърдейки трайното му прикрепване за сградата. Поискала е и допускане на съдебно-техническа експертиза в тази връзка. Административният съд необосновано се е позовал в определението си на характера на обекта като такъв по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ, тъй като за установяването дали същият е трайно прикрепен или не, са нужни специални знания. Изследването на статута на обекта - дали представлява преместваем обект или е трайно прикрепен за сградата, т. е. може да се квалифицира като строеж или част от строеж, има значение за законосъобразността на заповедта, а предварителното му премахване би препятствало изясняването на този въпрос. Това се явява трудно поправима вреда и самостоятелно основание за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение. Не може да се приеме, че ако правните последици на заповедта не бъдат осъществени предварително, ще бъде причинена вреда по чл. 60, ал. 1 АПК или изпълнението й ще бъде осуетено или сериозно затруднено. След като функционирането на обекта в продължение на години не е накърнило съществено обществения интерес - такива данни няма по преписката, то не е оправдано да се приеме, че забавянето на изпълнението за времето до решаването на въпроса за законосъобразността на административния акт, (В едноинстанционното съдебно производство по чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ, като открито съдебно заседание е насрочено за 16.12.2025 г.), би предизвикало вреда от вида по чл. 60, ал. 1 АПК, ако такава няма понастоящем. Освен това обектът се намира в частен имот, а не в територия - публична собственост и/или обект на специална устройствена защита, което съпоставено с вредите, които би търпяла жалбоподателката, обосновава наличие на предпоставките за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени и се постанови друго по съществото на спора, с което да се спре предварителното изпълнение на оспорената заповед. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 и чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение