Определение № 951 от 02.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1655/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Ликата България“ ООД срещу определение № 482/26.06.2023г. по ч.т.д. № 976/2023г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, II т.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба на посоченото дружество срещу определение № 207/22.03.2023г. по т.д. № 229/2023г. на Софийски апелативен съд, VI – 13 състав, с което е назначен особен представител на основание чл.29, ал.4 ГПК и е определено „Ликата България“ ООД да внесе 800 лв. – разноски за възнаграждение за особения представител. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на процесуалния закон. Твърди, че определението по чл.29, ал.4 ГПК не е окончателно и подлежи на обжалване. Моли за отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба С. Р. К. не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страната, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да остави без разглеждане частната жалба на „Ликата България“ ООД, съставът на ВКС е приел, че не са налице предпоставките, предвидените в чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Изложил е съображения, че определението по чл.29, ал.4 ГПК не е преграждащо развитието на делото, като предпоставките за назначаване на особен представител се преценяват от съда, разглеждащ делото. Евентуално, тези предпоставки могат да бъдат преценени по реда на инстанционния контрол на постановеното по делото съдебно решение. Изтъкнал е, че за проверка на предпоставките законодателят не е предвидил и самостоятелно обжалване на определението по чл.29, ал.4 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Правилно съставът на ВКС е приел, че постановеното от Софийски апелативен съд определение по чл.29, ал.4 ГПК не е от категорията съдебни актове, които съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Същото няма характер на преграждащо развитието на производството, нито е предвидена от процесуалния закон възможност за упражняване на съдебен контрол спрямо преценката на съда за наличие на основанията на чл.29, ал.4 ГПК по реда на обжалване на този акт. Ако тази преценка е неправилна и съставлява допуснато процесуално нарушение довело до ненадлежно представителство на страната в процеса, това рефлектира върху правилността на крайния съдебен акт и е основание за обжалването му, респ. за отмяната му по реда на чл.303 и сл. ГПК. Законосъобразността на определението по чл.29, ал.4 ГПК, като акт, свързан с движението на делото, ще подлежи на проверка при осъществен инстанционен контрол спрямо крайния съдебен акт по спора. Поради необжалваемостта на това определение в самостоятелно производство, не могат да бъдат обсъждани доводите на частния жалбоподател за неговата неправилност. Поради изложеното определението на ВКС, I т.о. следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение