Определение № 6915 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5969/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. П. С., понастоящем изтърпяващ наказание в [заличен текст], против разпореждане № 4113/07.05.2025 г., постановено по адм. дело № 2248/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта с която искането му за предоставяне на правна помощ в производството по делото е отказана. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което се иска неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от С. П. С. против отказ на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ по заявления за достъп до обществена информация с вх. № ДОИ-25, ДОИ-26, ДОИ-27 – всички от 01.11.2024 г. С атакуваното разпореждане съдът е освободил лицето от внасяне на държавна такса и отказал предоставяне на правна помощ на С., в производството по делото. За да постанови атакуваната част от разпореждането, административният съд посочил, че липсата на финансови средства за заплащане на правна помощ, не е единствено и достатъчно условие искането да бъде уважено, а следва да бъде съобразена и фактическата и правна сложност на делото. В процесния случай е прието, че искането на С. е ясно формулирано, изложени са и съображения за неправилна преценка на органа, поради и което предоставянето на правна помощ не е оправдано, с оглед ползата, която би донесло на лицето. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите, изложени в частната жалба за неправилност на определението. Безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 2 ЗПП, се предоставя в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита или по преценка на съда. Съгласно чл. 23, ал. 2 ЗПП., системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В конкретния казус не е налице първата хипотеза на задължителна адвокатска защита. Лишените от свобода са освободени от задължение за приподписване съгласно чл. 212, ал. 2 АПК, приложим на основание чл. 241 АПК. Текстът изрично предвижда касационната жалба, с изключение на дела по Закона за административните нарушения и наказания, дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, се приподписва от адвокат или юрисконсулт. Молителят е лице попадащо сред изброените. Независимо от горното, безплатна правна помощ според чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПП, в това число и за процесуално представителство, не се предоставя когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея; когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В изложението на жалбата на С., подадена против отказ на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ по заявления за достъп до обществена информация с вх. № ДОИ-25, ДОИ-26, ДОИ-27 – всички от 01.11.2024 г., ясно е формулирано искането на жалбоподателя – за отмяна на постановения отказ, изложени са и съображения по същество за неправилна преценка на органа, че исканата информация не е нито официална, нито служебна информация по смисъла на ЗДОИ. Отделно от това,административният съд дължи служебна проверка за законосъобразността на административния акт на всички посочени в чл.146 АПК вр. чл.168 АПК основания, дори и без да са посочени изрично от жалбоподателя, а в касационното производство съдът извършва служебно проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК. Възприемайки като приложима хипотезата на чл. 24, т. 1 ЗПП, първоинстанционният съд е постановил правилен отказ, който следва да бъде потвърден. Въз основа на изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение