Определение № 825 от 14.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1070/2013 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК Образувано е по частна жалба на Д. С. Ю. чрез адв. Я.З. от САК срещу определение № №2537 от 27.11.2012г по ч д.№4026/2012г ,с което по частна жалба на насрещната страна Ню Б. филм АД са намалени разноските, присъдени с определение от 11.09.2012г по реда на чл.248 ал.1 ГПК от първоинстанционния съд, след отказ от иска и прекратяване на делбото Въззивният съд е отменил присъждането на сумата 6 000 лева разноски за адвокатска защита, над размера от 1500 лева. В изложение,приложено допълнително и в срок, е поставен въпрос дали когато прилага разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК съдът следва да съобразява трикратния размер съгласно §2 отДР на Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в какви рамки може да намалява адвокатско възнаграждение .Касационната жалба също е съдържала изложение, в което е поставен и въпрос дали внесеното адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие от лице, което не е страна по делото ,но погрешно е вписано в пълномощното наред със страната по делото, означава ,че страната по делото има право да претендира като разноски съмо половината от внесения от двама хонорар, ако в договора не е посочено друго. Посочено е основание по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по този въпрос ,по първия въпрос е била посочена и практика на ВКС по чл.290 ГПК и определения по чл. 274 ГПК в поддържания от защитата смисъл, като производството е било спряно с определение №232 от 04.04.2013г на основание чл.292 ГПК до приемане на Тълкувателно решение по ТД № 6 /2012г на ОСГТК. Ответникът Ню Б. Филм АД изтъква в отговор ,че жалбата е неоснователна, а претендираното възнаграждение от 6000 лева е било прекомерно, който довод се поддържа и понастоящем. Производството по настоящето дело следва да се възобнови с оглед приемането на ТР № 6 от 06.11.2013 по т.д ТД № 6 /2012г на ОСГТК. Поради претото в т.3 от ТР № 6 от 06.11.2013 разрешение, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет ограничение, според което присъденото възнаграждение не може да е по-ниско от трикратния минимален размер на възнагражденията, посочени в Наредбата, касационно обжалване не следва да се допуска по въпроса на частната жалбоподателка в изложението ,тъй като определеното от въззивния съд за присъждане адвокатско възнаграждение не е в портиворечие с възприетото по тълкувателен път. По този въпрос, не следва да се допуска касационно обжалване и поради това, че въззивният съд не е обосновал съображенията си с прилагане на чл. 78, ал. 5 ГПК Софийски апелативен съд е приел ,че когато адвокатския хонорар за защита на ответника е бил по дело, образувано по отрицателен установителен иск за право на собственост и е последвал отказ от този иск, но в защита ,с отговора на исковата молба ,ответницата е предявила насрещен иск ,който е отделен за разглеждане в друго съдебно производство ,по което спорът е висящ, правилото на чл.81 ГПК изисква присъдените раноски на ответника при пракатяване на делото да бъде съобразен с това обстоятелство. Представен е бил списък на разноски в размер на 6000 лева, въз основа на договор за защита по делото за платено възнаграждение в този размер ,които първоинстанционният съд е присъдил в пълен размер. От приетите за доказани разноски на ответницата ,сега частен жалбоподател, въззивният съд е приел за подлежащи на присъждане само половината, на основание чл.81 във вр. с чл. 78 ал.4 ГПК ,тъй като производството по делото е било разделено и образувано друго дело Този оспорван от защитата извод на съда не е намерил израз в изложението, не е формулиран и конкретен въпрос в тази връзка. Освен това, въззивният съд приема ,че и така дължимите разноски по представения договор с адв.З. следва да бъдат намалени наполовина, тъй като и в пълномощното ,и в договора от 17.10.2011г наред с представляваната ответница Д. Д. С.- Ю. ,като упълномощител и като платец по договора за правна помощ е вписан и О. Ю., а последният не е между посочените от ищеца ответници ,т.е не е страна по делото. Не е бил посочен и като ищец по насрещния иск, а тъй като договорът е частен документ и поради липса на други данни въззивният съд е приел ,че половината от сумата е била платена от него. По това съображение на съда, довело до извод, че от отразените като платени 6000 лева по договора за правна помощ следва да се присъдят само 1500 лева, Върховен касационен съд ІІІ г.о приема основание за допускане до касационно обжалване по въпроса дали внесеното адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие от лице, което не е страна по делото, но погрешно е вписано в пълномощното наред със страната по делото, сочи на основание в полза на страната да се присъдят разноски съмо за половината сума, при така внесения от двама хонорар, ако в договора не е посочено друго. Въззивният съд е разрешил този въпрос като не е съобразил обстоятелството, че в случая основанието за сключване на договора за правна помощ с адвокат е именно процесуално представителство за защита по делото. Поради това разноски се следват на защитаваната в процеса страна, ако от договора може да се направи извод ,че уговореното и платено възнаграждение е на това основание .От редовно оформен бланков договор за правна защита и съдействие, сключен в писмена форма с адвокат за процесуално представителство по съдебно дело - както е и конкретно посочено, следва да се направи именно този положителен извод, независимо че в договора наред със страната по делото, е вписано и лице, което към момента на упълномощаването не е имало, нито по- късно е добило процесуално качество на страна по делото. В случая видно се касае за съпруг, но поначало при установяването на разноските и присъждането им съгласно чл. 78 и сл. ГПК е от значение основанието им, което легитимира страната по делото, а не трети лица да ги искат. От значение е още дали разноските са реално извършени, в която връзка обаче не е от решаващо значение кой е платил възнаграждението в полза на поелия защитата по делото адвокат. Предвид отговора на поставения въпрос, касационната частна жалба е частично основателна. Въззивният съд правилно е да съобразил, че независимо от прекратяването на делото по първоначалния иск, именно с оглед защитата на ответницата по отрицателен установителен иск за собственост е бил предявен насрещния иск, по който производството не е приключило. Съображенията да се присъди само половината от адвокатското възнаграждение в този случай намират основание и в условието на процесуалния закон ,тъй като делото, посочено в договора за правна помощ, е било разделено. Защитата на ответник по отрицателния установителен иск, когато спорът е за право на собственост, се изразява най-вече в отразяване на положението му да изтъкне изчерпателно възраженията си и да предяви всички материалноправни основания на своето вещно право, под страх от съдебното му отричане. Тази защита е осъществена в полза на ответницата и не може да се приеме ,че при осъществяването й липсва фактическа и правна сложност Поради това не може да се приеме тезата на ищцовата страна в процеса, че възнаграждение от 3000 лева е прекомерно.Както вече се изтъкна, Софийски апелативен съд незаконосъобразно е намалил и това възнаграждение наполовина, по съображения, че не е доказано ответницата да е единствени платец на адвокатското възнаграждение. Както е посочено и в т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013 по т.д ТД № 6 /2012г на ОСГТК достатъчно в договора за правна помощ да е отбелязано, че възнаграждението е платено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о.