Определение № 535 от 19.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 209/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК във вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. В. Ц., ищец в производството, чрез адвокат А. Д., срещу Определение № 1636 от 22.11.2024г. по в.гр.д. № 527/24г. на Окръжен съд - Плевен, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на ищцовата страна за изменение на постановеното по същото дело Решение № 421 от 14.10.2024г. в частта за разноските относно присъденото на основание чл.38, ал.2 ЗА адв. възнаграждение в полза на адвокат А. Д.. Освен подробното позоваване на актове на СЕС в областта на материята за размерите на адвокатските възнаграждения, конкретните възражения срещу обжалвания акт са за: - преценен в недостатъчна степен положения от адвоката труд, обхващащ не само правните и фактически действия, извършвани в хода на производството, но и чисто административно-техническата дейност за организиране на делото, която за разлика от подпомагания от административен персонал съд, адвокатът извършвал самостоятелно, или калкулирал във възнаграждението си и пропорционална част от възнаграждението на ангажирания от него служител/и, както и за много други разходи, свързани с поддържка на кантора, осигуряване, обучения; - неблагоприятното за мотивацията на адвоката и за качеството на дейността му въздействие при определяне на несъответен на положения труд и естество на услугата нисък размер на възнаграждението. Ответникът - „Юробанк България“АД депозира отговор, с който оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. С постановеното по делото въззивно решение Окръжен съд – Плевен, след като е отменил обжалваното пред него решение на първоинстанционния съд, е уважил предявения от К. В. Ц. с правно основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.26, ал.1,предл.1 ЗЗД във вр. чл.11.10 от ЗПК иск за признаване за недействителен на сключен между страните по делото договор за потребителски кредит. С оглед изхода на спора ответното дружество е осъдено да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адвокат А. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., с вкл. ДДС, за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищцата Ц. за двете инстанции. За да не уважи искането за присъждане на възнаграждението в претендирания размер от 3 188.70 лв., с ДДС, от което за всяка инстанция в размер на 1 594.35 лв., с ДДС, след съобразяване с Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г., въззивният съд е приел, че не е обвързан от определените с Наредба № 1 от 09.07.2004г. размери на минималните адвокатски възнаграждения. Изложено е, че претендираният размер от 1 594.35 лв., с ДДС, съответства на минималния размер на адвокатското възнаграждение по посочената наредба, но е счетен за прекомерно висок и несъответстващ на действителната правна и фактическа сложност на делото, нито на вида и характера на предоставената правна помощ. След преценка на извършените от процесуалния представител на ищцовата страна фактически и правни действия, съответно посочени, и извод, че делото е за недействителност на потребителски кредит и не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност, продължителност или многобройни съдебни заседания, допълнителни разходи или усилия във връзка с осъщественото процесуално представителство, въззивният съд е определил адвокатското възнаграждение в размер на 1000 лв. за двете съдебни инстанции, съответно с ДДС в размер на 1 200 лв. С молба, подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, ищцата Ц оловска, чрез процесуалния си представител, моли за изменение на решението на Окръжен съд - Плевен в частта за разноските като претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в поискания размер от общо 3 188.70 лв. за двете инстанции. С обжалваното определение съставът на Окръжен съд - Плевен е намерил молбата за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна по изложените в мотивите към въззивното решение съображения. Настоящият състав на ВКС намира за правилен извода на Окръжен съд – Плевен, че с оглед Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. съдът не е обвързан от определените с Наредба № 1 от 09.07.2004г. размери на минималните адвокатски възнаграждения, срещу който няма възражения в частната жалба. Неправилна обаче е направената от въззивния съд преценка за размера на претендираното по реда на чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за двете инстанции. След съобразяване с изведените от практиката критерии за определянето му, а именно: - материалния интерес и предмета на спора – предявен е установителен иск за признаване недействителност на потребителски договор за кредит в размер на 10 318.20 лв. на три основания; - обема и естеството на извършените от процесуалния представител на ищцата действия по изготвяне и подаване на исковата молба, подробно мотивиране на основанията за нищожност на договора, формулиране на доказателствени искания и задачи към съдебно-счетоводна експертиза, депозиране на становища и допълнителни молби в първоинстанционното производство; изготвяне и подаване на въззивна жалба срещу решението на районния съд, с което е отхвърлен предявеният иск, с подробно изложени съображения за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон; както и, че съдебните заседания и в двете инстанции са проведеди без участие на процесуалния представител на ищцата и че въпросите за недействителността на потребителския кредит са изяснени с многобройна практика на СЕС и ВКС, т.е. делото не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност, и след съвкупна преценка на всичките тези обстоятелства, настоящият състав намира, че възнаграждение в размер на 1 200 лв. за първоинстанционното производство и 800 лв. за второинстанционното производство, или общо 2 000 лв., а с ДДС – 2 400лв., съответства на справедливия размер на цената на предоставената услуга. Следователно, обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е оставено без уважение искането на ищцовата страна за присъждане на допълнително възнаграждение над сумата от 1 200 лв. до 2 400 лв., или за сумата от 1 200 лв., която следва да се присъди в полза на адвокат А. Д.. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение