Определение № 178 от 19.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 2190/2021 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на „ЗД Евроинс“ АД, [населено място], чрез пълномощник юрк. С. М., с искане за допълване на определение № 373 от 21.06.2022 г. по т.д. № 2190/2021 г. на ВКС, като се присъди юрисконсултско възнаграждение за депозирането на отговор на касационната жалба на А. С. К. и Т. С. К.. Ответните страни – А. С. К. и Т. С. К. – депозират становище за недопустимост и неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 2190/2021 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на А. С. К. и Т. С. К. против решение №41 от 28.06.2021г. по т.д.274/21г. на Пловдивски апелативен съд. Настоящият състав с определение № 373 от 21.06.2022 г. по т.д. № 2190/2021 г. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на решението, като в същото липсва произнасяне по искането на молителя за разноски. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е основателна. Възражението на ответниците за недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК, тъй като застрахователното дружество не е поискало разноски, нито е представило по касационното дело списък по чл. 80 ГПК, е неоснователно. С последното изречение в отговор с вх. № 3175/03.09.2021 г. ответникът по касация е направил своевременно искане за присъждане на разноски за производството. Правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване. Изискването за представяне на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция е процесуална предпоставка за допустимост на молбата за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, но не и за случаите като настоящия, в който съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноски – така т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК предвижда право на юридическите лица и едноличните търговци, когато са били защитавани от юрисконсулт, да им бъде присъдено възнаграждение в размер, определен от съда. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПрП/. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПрП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В разпоредбата на чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за правната помощ /НПрП/ е предвидено, че за изготвяне на писмен отговор, без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е от 50 до 150 лв. В чл. 25, ал. 2 НПрП е предвидено, че за защита по дела с материален интерес над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1 на същата норма от 100 до 360 лв. В конкретния случай ответникът „ЗД Евроинс“ АД, [населено място], е представляван в настоящото производство от юрисконсулт С. М.. Осъществената от процесуалния представител защита в производството пред ВКС се изразява в изготвяне на отговор на депозираната от касаторите касационна жалба с подробни възражения за тяхната недопустимост, евентуално неоснователност. Предвид горните съображения и като съобрази вида и количеството на извършената дейност за осъществената процесуална защита чрез изготвяне на писмен отговор, както и че касационното производство е приключило с определението по чл. 288 ГПК, без да са проведени открити съдебни заседания, настоящият съдебен състав счита, че възнаграждението за юрисконсулт на ответника, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25а, ал. 3 НПрП, съобразявайки параметрите на чл. 25, ал. 2 НПрП, е в размер общо 300 лв. Поради изложеното определението на ВКС следва да бъде изменено в частта за разноските, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение