Определение № 871 от 23.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2318/2025 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат П. К., в качеството й на пълномощник на К. М. А. срещу определение №2034/30.07.2025 г., поправено с определение №2494/30.09.2025г. по в.гр.д. №20/2025 г. на Софийски апелативен съд, с което е допълнено по реда на чл.248 ал. 1 ГПК постановеното по делото решение, като на адвоката е присъдено по реда на чл. 38 ЗА възнаграждение в размер на 1200 лв. Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност на обжалвания съдебен акт. Претендира се отмяната му в обжалваната част и за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвоката на ищците за въззивното производство в размер на още 1440 лв. или общо 2640 лв. с ДДС, съгласно Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. ДВ бр.14/2025г./. Твърди се, че въззивният съд неправилно е присъдил адвокатски хонорар под посочения в наредбата минимум,тъй като липсва направено от насрещната страна възражение за прекомерност. Насрещната по делото страна - ЗК „Лев инс“ АД е поискал частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. За да се произнесе, съставът на Софийски апелативен съд е констатирал, че с въззивното решение по делото съдът не се е произнесъл по разноските в полза на представителя на ищцата като ответник по въззивната жалба на застрахователя, която е била оставена без уважение. При определянето на размера му съставът на Софийски апелативен съд е съобразил общия материален интерес по делото във въззивното производство 20 000 лв., както и обстоятелството,че извършените от процесуалния представител на ищцата процесуални действия се изразяват в подаване на отговор на въззивната жалба и представителство в едно открито съдебно заседание.Поради това е присъдил в полза на представителя по пълномощие на ответниците по насрещната въззивна жалба адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ в размер на 1200 лв. Определението е правилно. Настоящият съдебен състав на Второ търговско отделение на ВКС напълно споделя мотивите и правните изводи на Софийски апелативен съд, считайки, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение на адвокат К. по чл. 38 ал.2 ЗА за процесуално представителство във връзка със защита на ответницата по подадената от застрахователя насрещна въззивна жалба е коректно определен и съобразен със съдебната практика във връзка с приложението на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С- 438/2022 г., като съответства на степента на сложност на извършените от адвоката процесуални действия в тази връзка. Съдът не е обвързан от посочените в наредбата за възнагражденията за адвокатска работа размери, а определянето от съда на размера му по реда на чл.38 ал.2 ЗА не е обусловено от направено от насрещната страна възражение за прекомерност. По изложените съображения определението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,