Определение № 60493 от 22.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2485/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3ГПК и по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на „РЕИ ЛИФТС“ЕООД-в несъстоятелност ЕИК[ЕИК] срещу определение №427/05.07.2021 г. на САС, ТК,11 с-в в частта, с която се потвърждава определение № 262638/13.05.2021 г. на СГС, ТО, 6-22 с-в по т.д. № 3189/2016 г. Така подадената жалба има характер на ЧЖ относно обжалване на въззивното определение, в частта, с която се оставя без разглеждане ЧЖ срещу определение № 262574/10.05.2021 по същото дело на СГС. Не са депозирани отговори на горната ЧКЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК-в една част и чл.274 ал.2 ГПК-в останалата си част. За да потвърди определение № 262638/13.05.2021 г. на СГС, ТО, 6-22 с-в по т.д. № 3189/2016 г., В ЧАСТТА, с която не е допуснат от същия съд по несъстоятелността, предложения от длъжника с молба вх. № 91211/08.09.2020 г. оздравителен план, въззивният съд се е позовал на обстоятелството, че в срока по чл.701 ал.2 ТЗ длъжникът-вносител на оздравителния план не е отстранил съобщените му на 13.10.2020 г. недостатъци на съдържанието на същия: представяне на предварително съгласие на министъра на финансите, съгласно чл.189 ал.1 ДОПК, с оглед предвиждането в плана на отсрочване на публични задължения и допълване на плана относно посочване на начина, как и в какви срокове, ще бъдат удовлетворени всеки клас кредитори, както и непосочване на конкретни гаранции във връзка с удовлетворяването на всеки клас кредитори във връзка с изпълнението на плана. С оглед депозираната на 20.10.2020 г. от вносителя на плана -длъжник по несъстоятелността, молба за продължаване на дадения на основание чл.701 ал.2 ТЗ срок за изпълнение на указанията на съда за отстраняване на горните недостатъци на внесения оздравителен план, поради неполучаването от страна на министъра на финансите на съгласие по чл.189 ал.1 ДОПК, в дадения срок по чл.701 ал.2 ТЗ и откритата процедура за това, въззивният съд е приел, че този срок не е процесуален и не може да бъде продължаван по реда на чл.63 ГПК. Последният има същата правна характеристика като срокът за внасяне на оздравителен план по чл.698 ТЗ, с изтичането на който се преклудира самото право. Ето защо и с оглед неотстраняването на всички изложени в предходния абзац недостатъци в съдържанието на плана и от тук- наличие на несъответствия на представения от длъжника оздравителен план с изискванията на чл.700 ал.1,т.1,т.4 и т.5 ТЗ обжалваното пред САС определение, в частта, с която планът не е допуснат до разглеждане от Събранието на кредиторите, е потвърдено като правилно. В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК от страна на процесуалния представител на частния касатор са формулирани правни въпроси, които касаят единствено и само изискването по чл.189 ДОПК представяне на предварително съгласие на министъра на финансите, съгласно чл.189 ал.1 ДОПК, с оглед предвиждането в плана на отсрочване на публични задължения. Тези въпроси, обаче не се явяват единствено обуславящи крайния извод на съда за липса на предпоставките за допускане на оздравителния план до разглеждане от Събранието на кредиторите, доколкото той се основава и на несъответствия на представения от длъжника оздравителен план с изискванията на чл.700 ал.1,т.1,т.4 и т.5 ТЗ, от което следва, че отговорите на поставените от касатора въпроси, не биха обусловили резултат по спора, различен от приетия от въззивния съд и в този смисъл те не се явяват обуславящи изхода по спора. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. От изложеното следва, че не е налице основание по чл.280 ал.1,т.`1-т.3 и ал. 2 ГПК за допускане до касация. С останалата част от обжалваното определение се оставя без разглеждане ЧЖ срещу определение № 262574/10.05.2021, постановено по същото дело на СГС, с което съдът по несъстоятелността е отказал да продължи срока за отстраняване на недостатъците на плана, въззивният съд се е позовал на това, че по своя характер само по себе си това определение не е преграждащо и не подлежи на самостоятелно обжалване с ЧЖ, съгласно чл.274 ал.1,т.1 ГПК. Настоящият касационен състав на ВКС, Второ т.о. намира, че в действителност защитата на вносителя на оздравителния план се осъществява с обжалването на определението по чл.701 ТЗ за недопускане на плана до разглеждане от Събранието на кредиторите, доколкото последното е изрично уредено в ал.3 на посочения член. В този смисъл, в тази му част, определението се явява правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение