Определение № 268 от 05.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3707/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. И. Б., [населено място], срещу определение от 16.05.2012г. по гр. дело №575/2012г. на Софийския апелативен съд, с което е върната подадената от него частна касационна жалба против определение №351/20.02.2012г., постановено по ч.гр.д.№575/2012г. на Софийския апелативен съд. С последното е потвърдено разпореждане от 13.05.2011г. по гр.д.№357/2010г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молбата на Б. за освобождаване от внасяне на държавна такса. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Тя е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че жалбоподателят не е изпълнил дадените му указания за внасяне на дължимата държавна такса и прилагане на съответния документ. Определението е законосъобразно. Подадената от Б. частна жалба срещу определението от 20.02.2012г. е оставена без движение с разпореждане от 12.03.2012г. с указание за внасяне по сметка на ВКС на държавна такса в размер на 15 лева, прилагане на документ за това и приподписване на жалбата от адвокат. Видно от изложение, подадено от служебния представител на Б. /л.14/, съобщението с указанията е получено на 19.03.2012г. С молба от 21.03.2012г. Б. е поискал да бъде освободен от внасяне на държавна такса по частната касационна жалба. Молбата е изпратена до ВКС и съобразно разпореждане №14/28.03.2012г. преписката е върната на САС за отстраняване нередовностите на частната жалба и произнасяне по искането с молба от 21.03.2012г. за освобождаване от държавна такса. Тази молба е оставена без уважение от състав на САС с определение от 03.04.2012г., което е съобщено на жалбоподателя на 24.04.2012г. /л.47 и л.48/. След като молбата за освобождаване от държавна такса е била отхвърлена като неоснователна и жалбоподателят не е представил документ за дължимата държавна такса, законосъобразно са приложени последиците на чл.262,ал.2,т.2 вр.чл.261,т.4 ГПК. Оплакванията за неправилност на определението са неоснователни. Жалбоподателят е освободен по реда на чл.83,ал.2 ГПК единствено от внасяне на държавна такса за настоящото частно производство с определение от 27.09.2012г. Обжалваното разпореждане трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.