Решение № 939 от 21.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4962/2008 г.

Решение № 939 от 21.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4962/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 290 ГПК. Върховният касационен съд, три членен състав на четвърто гражданско отделение с определение № 657 от 1.07.2009 г. по настоящето гр. д. № 4962/2008 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Пазаржишкия окръжен съд от 19.06.2008 г. по гр. д. № 399/2008 г. (всъщност гражданското дело има номер 393/2008 г., но грешно Окръжният съд го е изписал с номер 399/2008 г. и това е пренесено в диспозитива на цитираното определение). С това решение Пазарджишкия окръжен съд е оставил в сила решението на Велинградския районен съд от 15.11.2005 г. по гр. д. № 295/2005 г. с което са били уважени отрицателните установителни искове, предявени от Професионалната гимназия по горско стопанство "Х" гр. В. срещу В. К. Х., Л. И. Б., Е. С. В. и С. С. Д., че не са собственици на дворно място от 1 520 кв. м., представляващо имот с пл. № 6*, одобрен със заповед № 296 от 18.07.1996 г. на кмета на гр. В., който имот попадал в УПИ *за горски техникум в кв.490 по плана на града от 1983 (върху част от дендрариума и оградата на дивечоразвъдника) при граници: от три страни имот с пл. № 3** за горски техникум, от изток-земя извън регулацията. Със същото решение районният съд отхвърлил насрещните искове за предаване владението върху същия недвижим имот, предявени от В. К. Х., Л. И. Б., Е. С. В. и С. С. Д., срещу Професионалната гимназия по горско стопанство "Х" гр. В. и в нейна полза присъдил направените по делото разноски в размер на 721.20 лева. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато за това, че по съществения материално правен въпрос по делото- към кой момент трябва да се преценяват предпоставките за връщане на одържавените недвижими имоти- към момента на влизане в сила на реституционните закони или към момента на съдебното решение, с което са били уважени исковете за реституция- е бил решен в противоречие с практиката на ВКС - Тълкувателно решение № 6/2006 г. ОСГК. В касационната жалба на В. К. Х., (починала на 02.08.2006 г. и на нейно място са конституирани наследниците й Е. и С. С.) Л. И. Б., Е. С. В. и С. С. Д., се поддържа, че решението на Пазарджишкия окръжен съд било неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила и като необосновано-отменителни основания по чл. 293, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение и основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, прие следното: Споровете между страните са били за установяване правата на собственост на реституираните ответници по първоначалния иск - наследниците на И. С. Х., починал на 30.08.1981 г. и Професионалната гимназия по горско стопанство "Х" гр. В. По насрещния иск за предаване на владението - искът по чл. 108 ЗС те - наследниците на И. С. са били ищци, а Професионалната гимназия по горско стопанство - ответник. По делото по безспорен начин е било установено, че отчужденото със заповед № 3* от 26.07.1957 г. дворно място от 1 520 кв. м., находящо се в гр. В. кв. Лъджане, представляващо имот с пл. № 21 от кв. 190 по тогавашния регулационен план на града, в крайна сметка е било реституирано с решение на Пазарджишкия окръжен съд от... (тъй като в решението не е посочена дата и година на обявяването му вероятно от м. февруари 1995 г. за която дата има отбелязване за обработване делото от канцеларията на съда). Със заповед № 296 от 17.07.1996 г. на Кмета на гр. В. е бил попълнен кадастралния план на града, като този имот с бивш пл. № 21 с нов номер № 6* бил записан на името на Л. И. Б., В. К. Х., К. С. Б. и С. С. П. (вж. акт за непълноти и грешки в кадастрален план приложен на л.7 по адм. д. № 1485/96 г. на Пазарджишкия окръжен съд). Имотът, обаче е попадал в двора на Професионалната гимназия по горско стопанство и е засягал изградения дивечоразвъдник-място за отглеждане на животни и т.н. "дендрариум" - площ залесена с редки дървесни видове. По косвени данни, имот с пл.21 от кв.190 бил одържавен през 1958 г. и отчуждаването било по ЗПИНМ - за строеж на Г. техникум. В съставения акт за държавна собственост № от 17.8.1962 г. е било отбелязано, че бил собственост на И. С. Х. на ответниците по първоначалния иск и ищци по насрещния иск. А по данните в административното дело имот с пл. № 21 в разписната книга към плана на гр. В. от 1957 г. се водел на друго име - на името на А. Х. Д. Отчуждението през 1958 г. било на името на И. Х. и било за разширяване двора на горския техникум. В терена за него били включени 28 недвижими имоти и била определена 48 093 кв. м. площ. Вещото лице инж. В не е докладвало данни, че имотът на Х. е бил отчужден за застрояване на сгради, които не са били построени и че мереприятието за което е бил отчужден не е било изпълнено. Такива данни по делото въобще не е имало. Безспорно е било, че имотът е бил отчужден за разширяване двора на Г. техникум, че е влязъл в неговите предели и че се е използвал по предназначението си-имало е част от него оградена за гледане на диви животни, голяма часте била залесена с редки дървесни видове. Или, това е означавало, че този имот не е подлежал на връщане на предишните собственици, защото не са били налице условията на чл. 1, ал. 1, 2 и 3, чл. 2 и чл. 3 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС - ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г. И както правилно е процедирал и Пазарджишкия окръжен съд по пътя на косвения съдебен контрол решаващият съд по предявения иск за ревандикация на имота с правно основание чл. 108 ЗС е имал право да преценява материалната незаконосъобразност на акта за отмяна на отчуждаването по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и т.н. след като в тази насока са били правоизключващите възраженияна ответника-в случая Професионалната гимназия по горско стопанство гр. В. В този смисъл въззивният съд се е съобразил с т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от 2006 г. на ОСГК. Той е спазил закона като е приел, че състоянието на имота е следвало да се прецени към момента на връщане получената като обезщетение сума-в случая на 4.07.1993 г. и този извод е съобразен с разпоредбата на чл. 6 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и т. н. От заключението на вещото лице инж. К е било установено, че в имота имало засадени 237 броя дървета и храсти с над 300 видово разнообразие. Тяхната възраст е била от 10 до 45 години, някои над 45 години - цер, бял бор, жълт бор, конски кестен, зелена двугласна ела - 136 бр. над 31 години, а храстовото разноообразие било в интервала 10-30 години. Имало защитени видове-върболистен тъжник-в Червената книга на България, специална закрила на 5 дървесни вида. Пазарджишкият окръжен съд не е постановил решението си в противоречие с практиката на съдилищата и по процесуално правния въпрос дали Професионалната гимназия по горско стопанство може да предявява искове по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), след като собственик на имота, който й е възложен да стопанисва и управлява, е държавата. На този въпрос следва да се отговори положително. На първо място в ТР № 6/2006 г. не се тълкува кой може да предявява искове за собственост и кой може да се брани от тях в случаи при които собственик е държавата. В него най-общо е посочено, че "Такива спорове възникват между лицето което се позовава на реституционния акт по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ..., легитимиращ го като собственик и трето физическо или юридическо лице, което държи реституирания имот или оспорва правото му на собственост върху него". Цитираните решения - Р № 962/25.07.2006 на ВКС 4, г. о., Р № 111 от 30.12.1992 г. по гр. д. № 1072/92 г. на ВКС 3 Г. О. и ТР № 1/95 г. ОСГК не се отнасят до поставения въпрос. Съгласно разпоредбите на чл. 14 ЗДС "Държавните юридически лица упражняват правото на държавна собственост върху предоставените им за управление недвижими имоти и движими вещи от свое име за своя сметка и на своя отговорност в пределите на закона" - редакция до изменението на ЗДС - ДВ., бр. 32/2005 г. След изменението не са отречени правомощията на юридическите лица на които е възложено ползването на държавните имоти-публична собственост, но с изменението е уреден редът за бъдещо управление . Посочено е че" Имотите и вещите - държавна собственост, се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин." В случая имотът е бил предоставен безвъзмездно за ползване от Професионалната гимназия за горско стопанство. Тя е предявила установителният иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) при съществуващото положение и при нормативната уредба, че като отделно юридическо лице е можела да защитава правата си на ползвател на държавна публична собственост. При това положение, Върховният касационен съд приема, че с въззивното решение въпросите за процесуално правното положение на ищеца по първоначалния иск- Професионалната гимназия по горско стопанство гр. В. и материално правните въпроси за действието на решението на Пазарджишкия окръжен съд за реституиране на отчужден за благоустройствено мероприятие недвижим имот, не са решени в противоречие на практиката на ВКС - Т. Р. № 6/2006 г. и ТР № 1/95 г. ОСГК и че след като не са налице и отменителните основания по чл. 293, ал. 2 ГПК, решението следва да остане в сила. Водим от горните съображения, Върховният касационен съд