Определение № 4922 от 07.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3277/2026 г.

Образувано е по частна жалба на М. Т. Д. чрез нейния пълномощник срещу определение №865/08.01.2026 г. по адм. д. № 6187/2024 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното определение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. В срока по чл. 232 АПк другите страни-главният архитект на район "Студентски"-Столична община и С. Т. Т. чрез своите процесуални представители в писмени становища намират частната жалба за неоснователна. Частната жалба е подадена в срок, от лице, за което обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от частната жалбоподателка срещу разрешение за строеж № 5/24.01.2024г. /РС/, издадено от главния архитект на район „Студентски“, Столична община /СО/, с което е разрешено на С. Т. Т. реконструкция на капандури в Ателие 1 на 5-етаж /стар тавански етаж/. С обжалваното определение съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е развил доводи за липса на правен интерес за жалбоподателката да обжалва рразрешение за строеж като процесното. Според съда в случая не се изменя съществено общата част на сградата – покривът. Съгласно чл.185, ал.1 от ЗУТ не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато не се изменя съществено общата част на сградата. Заинтересовани лица в случаите по чл.185, ал.1, т.3 от ЗУТ са собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях /чл.149, ал.2, т.3 от ЗУТ/. Жалбоподателката не е от този кръг лица, тъй като не е собственик или носител на ограничени вещни права по отношение на Ателие 1. Тя е съсобственик с В. М. К. на апартамент № 2, ет.1, на таванска стая №1, на мазе №5 и гараж №5, в процесната сграда, като таванската стая и останалите съсобствени обекти не са съседни на Ателие 1. Така постановеното определение е правилно като съответно на приложимия материален закон-чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Според заключението на вещото лице реконструкцията се изразява в увеличаване на двете капандури в план и в посока фасада на сградата и е изпълнена на място. Капандура 1 /северна/ е увеличена в зоната пред нея с 1,10 м. мерено от външната стена преди увеличението до вътрешната част на стената след увеличението. Предвидената нова шендерна стена е с дебелина около 22 см. Капандура 2 /източна/ е увеличена в зоната пред нея с 1,50 м. мерено от външната част на гредата по тавана преди увеличението до вътрешната част на стената след увеличението. Предвидената нова шендерна стена е с дебелина 19 см. Увеличените капандури в посока фасадите на сградите са за сметка на неизползваемо преди реконструкцията подпокривно пространство разположено пред тях, така както е показано в първоначален проект, по който е била изградена сградата с „Позволителен билет“ № 602/10.11.1978г. като част от това подпокривно пространство пред Капандура 2 /източна/ в проекта е показана като зона с „шкафове под прозорците“. Площта на ателието съгласно одобрената документация с разрешение за строеж №5 от 24.01.2024 г. е 69,83 кв.м., а измерената на място, измерена с прилежащите стени е 50,56 кв. м., а с включени прилежащите неизползвани под покривни площи е 69,87 кв. м. Вещото лице заявява, че с процесния инвестиционен проект не се засягат общи площи на сградата. Към стълбището и вътрешният коридор за достъп до обектите на етажа, както и към съседния обект от запад не са предвидени промени - съществуващите стени, които ги отделят не се променят. Застъпено е становище, че когато един покрив на по-ниска кота се заменя с такъв на по-висока кота, според експертизата не се променя покритата част. В конкретният случай поради изнасяне на капандурите в посока на фасадите на сградата е намалена площта на общият покрив и е увеличена площта на поривите на капандурите, като се запазва покритата площ. Поради това не са налице предпоставките на чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Не е налице хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 1, тъй като не е налице нов строеж, пристрояване и надстрояване на заварен строеж и жалбоподателката не е нито възложител, нито собственик или носител на ограничени вещни права в разрешения за реконструкция строеж. Липсва и хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като жалбоподателката не е собственик на съседен обект на реконстроирания такъв и не е лице по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2 ЗУТ. Законосъобразно първоинстанционният съд е подчертал, че съгласно чл.185, ал.1 от ЗУТ не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато не се изменя съществено общата част на сградата. Заинтересовани лица в случаите по чл.185, ал.1, т. 3 от ЗУТ са собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях /чл.149, ал.2, т.3 от ЗУТ/. Жалбоподателката не е от този кръг лица и за нея не е налице правен от обжалване интерес. В случая не са налице предпоставките на чл. 185, ал. 2 ЗУТ, поради което собствениците в етажната собственост нямат активна процесуална легитимация. В частната жалба се твърди, че извършените дейности засягат обща част на сградата- покрива, което се опровергава от заключението на вещото лице. С изнасянето на капандурите в посока на фасадите на сградата е намалена площта на ниската част на покривната конструкция за смета на площта на капандурите, но покритата част не се променя и същата e частна собственост на С. Т.. Що се касае до доводите в частната жалба, че строежът е незаконен и с разрешението за строеж се цели узаконяването му като построен още в минало време, то видно от записаното на стр. 358 действително е издадена заповед за премахване на незаконен строеж "Започнато обособяване на остъклени лоджии пред капандури на ателие 1". Тази заповед е изпълнена доброволно от С. Т. чрез премахване на незаконния строеж и възстановяването му в предишния му вид. В частната жалба се твърди, че липсва съгласие на етажната собственост за извършването на разрешената конструкция, но както се посочи по-горе такова не е необходимо в процесния случай. Предвид изложеното като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, съдът правилно е приложил материалния и процесуалния закон. Частната жалба е неоснователна и определението като материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на Столична община следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 /седемдесет и пет/ евро. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,