Определение № 7030 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5797/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Н. Б., с [ЕГН], чрез своя баща Н. Б. Л., против определение № 478/27.02.2026г., постановено по адм. дело № 78/2026 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е върната исковата молба на К. Б., депозирана чрез нейния баща Н. Б. Л., с ответник Община Добрич и е прекратено производството по делото. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон. Развиват се подробни доводи в частната жалба, като се акцентира върху твърдението, че неправилно първоинстанционният съд е отказал назначаване на особен представител на малолетното детето. Според жалбоподателя са налице данни за противоречие в интересите между детето и законният му представител, неговата майка, съгласно влязло в сила решение по гр. дело № 482/2023г. по описа на ДРС, с което упражняването на родителските права по отношение на детето К. Б. е предоставено на майката М. В. К.. Иска се от касационната инстанция да отмени оспореното определение, постановено по адм. дело № 78/2026г. по описа на Административен съд – Добрич и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Иска от Върховен административен съд да назначи особен представител на малолетната К. Б., по реда на чл. 29, ал.4 ГПК. Частната жалба е подадена в срок, от страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно, но е недопустима, и като такава следва да се остави без разглеждане. За да бъде надлежно сезиран съответния компетентен съд и да бъде упражнено правото на иск, на жалба - частна и/или касационна, първото и най-важно условие е наличието на процесуална дееспособност. Страните в съдебно производство са процесуалноправните субекти, от чието име и/или срещу които се води делото - чл. 26, ал. 1 ГПК. Страните по делото са адресати на процесуалноправните норми, а от тук и носители на процесуалните права и задължения. Тъй като малолетните и поставените под пълно запрещение са процесуално недееспособни, вместо тях процесуални действия извършват техните законни представители - родители или настойници, съгласно чл. 28, ал. 4 ГПК. Касае се за изрично предвидено в закона представителство на тези физически лица. Процесуалното представителство представлява институт на процесуалното право, при който вместо страната по делото, от нейно име действа друго лице. Представителят извършва процесуални действия винаги от чуждо име. Не са спорни обстоятелствата, че Н. Б. Л. е баща на К. Н. Б., родена на [дата]година. С влязло в сила решение по гр. дело № 482/2023 г. по описа на ДРС е утвърдено споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката М. В. К.. Под упражнение на родителските права се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата, видно от т.I от ППВС № 1/12.11.1974 г. Следователно, процесуалното представителство на малолетното дете К. Н. Б. следва да се извършва от майката, тя е овластеният със съдебното решение по гр. дело № 482/2023 г. по описа на ДРС родител, който може и следва да осъществява процесуалното представителство пред съда на детето. Н. Б. Л., въпреки че е баща на малолетното дете К. Б., няма представителна власт в съдебното производство, предвид изложеното по-горе. При това положение частната жалба на К. Н. Б., подадена чрез баща й Н. Б. Л. против определение № 478/27.02.2026г., постановено по адм. дело № 76/2026 г. по описа на Административен съд – Добрич е недопустима за разглеждане, като подадена от недееспособно лице, което не е представлявано от законния си представител – майката М. В.. Нещо повече, законният представител на детето в становище от 30.05.2026г., вх. №1310 не поддържа частната жалба, както и исковата претенция и предлага да се остави в сила обжалвания акт на АС-Добрич. Не са налице основания и причини за назначаване на особен представител на детето, тъй като не се установява противоречие в интересите по смисъла на чл. 29, ал. 4 от ГПК. Няма как да се приеме, че носителят на родителските права, майката М. В. К. отказва защита и представителство в конкретен процес и това по някакъв начин засяга интересите на детето. Отказът на законния представител на К. Н. Б. да поддържа предявения от бащата на детето, като негов родител иск срещу община Добрич, тъй като счита, че това не е в интерес на детето, не означава, че е налице противоречие в интересите между представляван и представител. От данните по делото се установяват противоречия, но между родителите на детето, не и спрямо самото дете. Назначаването на особен представител ще е задължително, ако действително са налице противоречия между интересите на детето и тези на законния му представител или спорът е от друго естество, което пряко би засегнало интересите на детето, съответно спорът е между неговите родители по повод права и законни интереси на детето. В този случай действително следва да се съобрази най-добрия интерес на децата, по смисъла на Закона за закрила на детето и Конвенцията за закрила на детето. Исковото производство не е сред този вид спорове или актове, за да бъде назначено по него особен представител. Напротив, то винаги се инициира по волята на ищеца, и след като в случая К. Б. е малолетна, т.е. недееспособна, то такова право има само и единствено нейната майка и законен представител, съгласно т.I от ППВС № 1/12.11.1974 г. и тя би носила и отговорността при отхвърлена претенция. С оглед изложеното, частната жалба като подадена от недееспособно лице - К. Н. Б., чрез баща й Н. Б. Л., при липсата на представителна власт да представлява малолетното си дете, е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение