Определение № 291 от 13.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4146/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Промет Стиил“ ЕАД – с.Дебелт, община Средец, представлявано от юрисконсулт Е. Н., срещу въззивно решение № I-210/14.08.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 1264/2020 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено в обжалваната му част решение № 12/14.02.2020 г. по гр.д. № 634/2019 г. на Районен съд – Средец, като са уважени предявените от Д. Н. Ж. искове по чл.344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „техник-металург“ в „Промет Стиил“ ЕАД, зв. 116 – „Централна заводска лаборатория“; и за заплащане на обезщетение в размер на сумата 9 466.80 лв. за периода 01.03.2019 г. – 01.09.2019 г., през който работникът е останал без работа поради незаконното уволнение. В касационната жалба се поддържа, че решението на Окръжен съд – Бургас е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 и счита, че касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) „следва ли работникът, при поставена задача за изпълнение в съответствие с длъжностните си задължения, като констатира неизправност на работното оборудване, да откаже изпълнението на работата или работодателят е задължен всеки път, при невъзможност работникът да изпълни възложената работа с определен инструмент, да му указва последователността на осъществяване на трудовите операции и не следва ли работникът да изпълни трудовите си задължения добросъвестно съобразно изискванията на чл. 8 КТ“; 2) „при некачествена работа на работника, следва ли този факт да бъде фиксиран в определена форма, при положение че отговорността и задължението за качествена работа са част от длъжностната му характеристика... или констатациите на прекия му ръководител се явяват достатъчни доказателства за некачествена работа и резултата от нея“. Ответникът по жалбата Д. Н. Ж., представляван от адв.Н. А., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на подадената жалба. Претендира съдебните разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: По делото е установено, че ищецът Д. Ж. е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжността „техник-металург“. Със заповед № I -Д-1/27.02.2019 г. на изпълнителния директор на „Промет Стиил“ ЕАД, на основание чл. 186 КТ и чл. 187, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от датата на връчване на заповедта – 01.03.2019 г., за системни нарушения на трудовата дисциплина. В заповедта са подробно описани три нарушения, извършени съответно на 16.01.2019 г., 24.01.2019 г. и 25.01.2020 г. Обсъждайки поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, съдът е приел, че нарушението на 16.01.2019 г. не е извършено - на тази дата работникът е отказал да подготви проби за химичен анализ, поради техническа неизправност на ъглошлайфа, за която неизправност ръководството е било уведомено и същия ден инструментът е бил изпратен за ремонт. При тези данни е прието, че работникът е действал правомерно, спазвайки задължението си съгласно инструкциите за безопасност, да работи само с изправни технически средства. Второто описано в заповедта нарушение от 24.01.2019 г. е прието за осъществено – установено е, че прекият ръководител на ищеца му възложил подготвянето на проби за химичен анализ в лаборатория „Химичен анализ“, а ищецът неправомерно и в нарушение на трудовите си задължения по т.2 от длъжностната характеристика е отказал да изпълни. Относно третото нарушение от 25.01.2020 г. съдът е посочил, че по делото работодателят не го е доказал по безспорен начин – събраните доказателства не установяват твърденията на ответника, че изготвените от работника на тази дата проби за металографски анализ са били некачествени. При тези данни, въззивната инстанция е споделила доводите на първоинстанционния съд, че не са налице допуснати от работника системни нарушения на трудовата дисциплина, а единственото доказано нарушение (на 24.01.2019 г.) не е достатъчно тежко, за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание - „дисциплинарно уволнение“. Направен е извод, че фактическият състав на основанието по чл.190, ал.1, т.3 КТ не е осъществен, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. В заключение е прието, че обективно съединените искове по чл.344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ са основателни и следва да бъдат уважени. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че предпоставки за допускане на касационното обжалване не са налице. Първият поставен от касатора материалноправен въпрос не обуславя допускането на касационния контрол, тъй като освен, че е смислово неясен, не може да се определи и в контекста на кое конкретно правно разрешение на въззивния съд се задава. Съгласно приетото по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи ясно и точно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид, освен ако не се касае за валидността или допустимостта на въззивното решение. Съгласно цитираното тълкувателно решение, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Вторият въпрос в изложението се отнася до това - как работодателят следва да докаже некачественото изпълнение на възложената на работника или служителя работа. Дали и доколко ответникът е доказал твърденията си в процеса е въпрос, който по същността си не е правен, а фактически, защото отговорът му изисква анализ и оценка на доказателствата по делото, каквато дейност касационният съд не извършва в производството по чл. 288 ГПК във фазата по селектиране на касационните жалби. Предвид изложеното, не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на атакуваното въззивно решение. Ответната страна е направила искане за присъждане на разноски, което е основателно и доказано за сумата 2 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение