Определение № 1027 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 689/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на бразувано по частна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Калоферова, срещу определение № 35919/31.10.2025 г. по адм. дело № 6788/2024 г. на Административен съд – София-град, с което по искане на "Елит-КНС" ЕООД гр. София е спряно изпълнението на ревизионен акт /РА/ № -22221423002250-091-001 от 11.03.2024 г., издаден от на органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта, потвърдена с Решение № 729 от 29.05.2024 г. на директора на на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, до приключване на съдебното производство с влязло в сила решение. В частната жалба са развити съображения за неправилност на обжалваното определение, като се претендира неговата отмяна. Ответникът по частната жалба - "Елит-КНС" ЕООД гр. София, във възражение на процесуалния представител адв. Кирянов от САК, оспорва основателността на частната жалба. Върховният административен съд, като обсъди допустимостта на частната жалба, направените в нея оплаквания и провери изцяло оспорвания съдебен акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество е основателна. За да уважи искането за спиране изпълнението на ревизионния акт, административният съд е приел, че „Елит-КНС" ЕООД е обжалвал срещу РА № Р-22221423002250-091-001 от 11.03.2024 г., частично потвърден с Решение № 729 от 29.05.2024 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, в частта в която са установени задължения за ЗДДС във връзка с непризнато право на данъчен кредит. Съдът е приел, че към искането за спиране са налице данни за наложена от приходна администрация обезпечителна мярка - възбрана върху недвижим имот - офис, находящ се в гр. София, район "Подуяне", [улица], който съгласно представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 137 от 15.02.2024 г. е собственост на "Елит КНС" ЕООД. Съгласно представена по делото експертна оценка за определяне на пазарна стойност на недвижим имот, описан по-горе, същият е с пазарна стойност в размер на 525 060 лв. Определението е неправилно. Общият принцип в процедурата по обжалване на данъчни актове е, че обжалването на ревизионния акт не спира неговото изпълнение, но в разпоредбата на чл. 153 от ДОПК е предвиден ред и условия за допускане спиране на изпълнението на РА от решаващия орган, пред когото той е обжалван по административен ред. Разпоредбата на чл. 157, ал. 2 от ДОПК предвижда такава възможност и за административния съд в хода на обжалване на РА по съдебен ред. Спирането е допустимо по искане на жалбоподателя, към което следва да са приложени доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3 - ал. 5 от ДОПК. Съгласно цитираните законови разпоредби жалбоподателят следва да представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, като обезпечението, независимо от кой вид е, следва да е в размера по ал. 3, т. е. в размера на главницата и лихвата, определена с обжалвания РА или частта, която се обжалва, включително и лихвата до датата на подаване на искането. В конкретния случай наложената обезпечителна мярка е възбрана върху недвижим имот, поради което и съгласно чл. 153, ал. 5 от ДОПК съдът дължи преценка за това дали стойността на имота покрива размера на задълженията по ревизионния акт /главница и лихви към датата на подаване на искането/. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че от жалбоподателя е представено доказателство за направено обезпечение в размер на част от главницата и лихвите. Това е така, тъй като с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С240022-022-0022433/02.04.2024 г. на публичен изпълнител в ТД на НАП – София е наложена възбрана върху недвижим имот – офис, посочен по-горе. Същевременно установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № 221252759/2022 г. по описа на ТД на НАП – София е общо в размер на 413 786,25 лева, в т.ч. главница в размер на 322 380,13 лева и лихви в размер на 91 406,12 лева, а установеното с РА № -22221423002250-091-001 от 11.03.2024 г. задължение възлиза на 276 777,98 лева. Необоснован е изводът на АССГ досежно наличието на изискуемите предпоставки по чл. 153, ал. 3 от ДОПК, доколкото направеното обезпечение не може да гарантира изпълнението на задълженията по обжалвания ревизионен акт Приложение в конкретния случая намира разпоредбата на чл. 195, ал. 6 от ДОПК, съгласно която обезпечението се извършва по данъчна оценка, определена съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси за недвижими имоти. Стойността на данъчната оценка за предоставения като обезпечение имот възлиза на 120 221,60 лева, съгласно приложеното по делото удостоверение за данъчна оценка (изх. № 7219023374/22.10.2025 г.) и не покрива установените с процесния РА задължения в размера на 276 777,98 лева. Разпоредбата на чл. 195, ал. 6 от ДОПК е императивна, а изброяването в т. 1-3 е лимитивно и изчерпателно, поради което не би могло да се обоснове извод, че законодателят е предвидил възможност за налагане на обезпечение по пазарна цена на недвижимия имот. Като е формирал извод за наличие на предпоставки за спиране на допуснатото изпълнение на оспорения РА, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени. Настоящият състав намира за относимо към конкретиката на казуса да посочи, че искането за спиране изпълнението на ревизионния акт на основание чл. 157, ал. 2 от ДОПК не се преклудира и може да бъде направено в хода на висящото съдебно производство въз основа на ново предложение за обезпечение, което да е подкрепено с необходимите доказателства. Разноски за настоящото съдебно производство не се дължат и не следва да се присъждат, тъй като то не приключва със съдебен акт по чл. 81 от ГПК, във връзка чл. 144 АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, Първо отделение