Определение № 695 от 30.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1202/2013 г.
ВКСIV гражданско отделение30.05.2013 г.докладчик Борислав Белазелков
Диспозитив
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 6541/11.10.2012 на Софийския градски съд по гр.д. № 63/2012. Указва на касатора К. Е. М. и му предоставя възможност да представи документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 277,66 лева в едноседмичен срок от връчване на определението чрез адв. П. П. от САК, Б., Софийска област, ул. ** * *** ***. Делото да докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 6541/11.10.2012 на Софийския градски съд по гр.д. № 63/2012, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 10.12.2010 г. по гр.д. № 3301/2010, с което са уважени предявените искове за обезщетение за липси по финансов начет със законната лихва. Недоволен от решението е касаторът К. Е. М., представляван от адв. П. П. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалнаправния въпрос за приложимостта на уредената в ЗДВФК/2000 и ЗДФИ/2006 абсолютна 10-годишна погасителна давност по отношение на вземания възникнали преди 20.10.1998 г. и установени с акт за начет при действието на ЗДФК/96, който (въпрос) е има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата М. на о. и контролиращата страна М. на ф. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че паричната оценка на иска пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът, като отчетник, дължи претендираните 2.266,34 лева – цена на липсващите бензин, дизелово гориво, антифриз и масло за периода от 01.01.1992 до 07.10.1998 г., установени с акт за начет № Ф-229/04.03.1999, чиито констатации не са оспорени, със законната лихва от предявяването на иска на 17.10.2006 г., както и законната лихва върху главницата в размер на 11.616,82 лева за времето от 01.01.1992 до 17.10.2006 г. Претендираното вземане не е погасено по давност, тъй като съгласно приложимия ЗДФК/1996 давностният срок е прекъснат със съставянето на акта за начет на 04.03.1999 г., от когато е започнала да тече нова 10-годишна давност, която не е изтекла до предявяването на иска на 12.10.2006 г. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение