Определение № 12090 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10693/2024 г.

Производството е по реда на чл.229, ал.1, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Гама Консулт – Калинкин, Прокопов и с-ие" СД, ЕИК 121562456, срещу Определение № 15516/27.08.2024 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 6961/2024 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Решение № РД-02-16-553/18.06.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ за определяне на финансова корекция в размер от 5% от допустимите и възстановени разходи от безвъзмездната финансова помощ по Административен договор № BG16RFOP002-1.005-0335-C03, общо в размер от 2 457,90 лв. Частният жалбоподател счита определението за неправилно. Сочи, че връчването на съобщението относно нередовността на жалбата и на указанието за нейното поправяне, не е връчено надлежно, съгласно изискването на чл. 50, ал.3 ГПК, тъй като в дружеството няма нито служител на име Й. Борисова, нито служител на длъжност „т.сътрудник“, поради което не може да се приеме за правилен изводът на съда, че срокът за поправяне на нередността е изтекъл и жалбата, неправилно е оставена без разглеждане. Към частна жалба са приложени справки за актуалното състояние на трудовите договори към дата 08.08.2024 г. и към 16.09.2024 г. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател се представлява от адв. Е. Георгиева от Адвокатска колегия - София. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество, частната жалба е основателна. На 03.07.2024 г. "Гама Консулт – Калинкин, Прокопов и с-ие" СД, ЕИК 121562456 подава жалба до Административен съд София-град срещу Решение № РД-02-16-553/18.06.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. На 29.07.2024 г. Административен съд София-град извършва проверка за редовност на жалбата, установява че същата е нередовна и с Разпореждане № 13168/29.07.2024 г. я оставя без движение и дава указания на жалбоподателя да внесе държавна такса в размер от 100 лв по сметка на съда в срок от 7 дни и да представи платежния документ по делото, ведно с доказателства за съществуването на представителната власт на процесуалния представител, за подаване на жалбата. На страната е указано, че при неизпълнение на указанието в цялост и в срок производството по делото ще бъде прекратено. На 08.08.2024 г. препис от разпореждането е връчено на жалбоподателя на адреса, посочен в жалбата, ведно със съобщение № 417/31.07.2024 г., приложено на л.263 от делото. Отбелязано е, че съобщението е получено от „Й. Борисова т.сътр“ с подпис на лицето. На 22.08.2024 г. Административен съд София-град разпорежда проверка в счетоводството на съда за постъпила по сметката на съда държавна такса с наредител "Гама Консулт – Калинкин, Прокопов и с-ие" СД, ЕИК 121562456. На 23.08.2024 г. от счетоводството удостоверяват, че не е постъпвала такса от посочения наредител. При тези факти Административен съд София-град прави извод, че Разпореждане № 13168/29.07.2024 г. е редовно съобщено на жалбоподателя на посочения от него адрес, съобщението е надлежно оформено с две имена и длъжност на получилия го служител на 08.08.2024 г. Срокът за изпълнение на дадените указания за поправяне на нередовността на жалбата е изтекъл на 15.08.2024 г., а указанията не са изпълнени, налице са материално-правните предпоставки на чл. 158, ал.3 АПК, поради което оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. Определението на съда е валидно и допустимо, но неправилно. За да породи правно действие спрямо жалбоподателя указанието на съда за отстраняване на нередовността на жалба трябва да му бъде надлежно съобщено. С оглед на липсата в чл. 137 АПК на разпоредби досежно връчването на съобщение на страна - юридическо лице във вр. с чл. 144 АПК приложение в случая намират разпоредбите на глава шеста "Съобщения и призовки" на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В жалба, поставила начало на производството пред Административен съд София-град изрично е посочен съдебен адрес, а именно: гр. София, [улица], който съвпада със седалището и адреса на управление на дружеството-жалбоподател. С оглед на това, за да е валидно връчването на съобщението е необходимо същото да е направено на посочения от жалбоподателя адрес. В случая това е спазено - съобщението е връчено именно на горепосочения адрес. Съгласно чл. 50, ал. 3 ГПК „връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.“ Видно от приложната на л. 263 разписка на съобщението, последното е връчено на лице, представило се за „Й. Борисова“, като е отбелязана и длъжността му „т.сътр“, следователно изискването на правна норма за удостоверяване на връчването също е спазено. Законът не посочва като императивно изискване посочването на трите имена на получателя, а като гаранция за редовност на връчването е достатъчно вписване на имената и длъжността, т. е информация, съобразно която съдът да може да извърши преценка за надлежно извършване на процесуалното действие - че личността на получателя е установена и индивидуализирана по посочения начин, като са обезпечени и интересите на адресата, който въз основа на вписаните данни би могъл да оспори, че получателят е негов служител/работник. При удостоверяване на връчването, връчителят няма задължение да проверява верността на изявленията на получателя относно заеманата длъжност и качеството, в което последният получава съобщението. Лицето, което оспорва редовността на връчването е този, който трябва да докаже, че находящото се в канцеларията и на адреса на управление лице, което се е съгласило да приеме съобщението, не е негов работник или служител. В случая с частта жалба е направено именно такова възражение относно редовността на връчването на съобщението с оглед липсата на служител на име Й. Борисова, както и на длъжност „т. сътр“, като тези факти и обстоятелства са доказани с представени справки за актуалното състояние на действащите трудови договори на служителите на "Гама Консулт – Калинкин, Прокопов и с-ие" СД, ЕИК 121562456 към датата на връчване на спорното съобщение. Видно от представените с частната жалба доказателства, действително при дружеството-жалбоподател не се намира нито служител с име „Й. Борисова“, нито длъжност, чието наименование да може да се съкрати като „т.сътр“, поради което следва да се приеме че връчването на съобщението с № 417/31.07.2024 г. не отговаря на изискването по чл. 50, ал. 3 ГПК, който предвижда редовно връчване на съобщението на служител или работник на юридическото лице. От посоченото следва, че за жалбоподателя не е започнал да тече срока за изпълнение на дадените указания за поправяне нередовността на жалбата и съответно не е налице материално-правната предпоставка за оставяне на жалбата без разглеждане. В горния смисъл има постановени определения както на Върховния административен съд, така и Върховния касационен съд като: Определение № 514/17.01.2023 г. на ВАС по адм.дело № 11756/2022; Определение № 562/01.11.2016 г. на ВКС по ч.т.дело № 1947/2016; Определение № 460/30.09.2016 г. ВКС по ч.т.длео № 1460/2016 и др. С оглед изложеното основателни са доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение поради неправилно приложение на закона, поради което същото следва да се отмени, а делото се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, пр. второ във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение