Определение № 101 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1950/2013 г.

Производството е образувано по искане на Д. Й. Н. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Монтански окръжен съд от 20.12.2012 г. по гр.д.№ 327/ 2012 г., в частта му, с която е оставена без разглеждане въззивната й жалба срещу решение на Ломски районен съд по гр.д.№ 794/ 2012 г. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение, с което ответникът „Д. за в. х. с д. и д. за с. х.” [населено място] дол, обл.М., е осъден да заплати на Д. Й. Н. обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 КТ в размер 2 052,30 лв, не може да бъде обжалвано от ищцата, тъй като не съдържа отхвърлителен диспозитив. Касационната инстанция приема, че решението на окръжния съд в частта, оставящо без разглеждане въззивната жалба, има характер на определение. С него не се разрешава правния спор, а за първи от въззивната инстанция се отрича правото на ищцата на въззивно обжалване. Поради това, макар да е инкорпориран в решението по същество, актът за оставяне на жалбата без разглеждане е с характер на преграждащо развитието на делото определение и подлежи на проверка от касационната инстанция по реда на чл.274 ал.2 изр.1 ГПК. Жалбоподателката поддържа, че първоинстанционното решение трябва да бъде изменено от въззивния съд, защото в производството пред него е установен по-голям размер на базата, въз основа на която се определя месечното обезщетение по чл.225 ал.1 КТ. Освен това не й било присъдено обезщетение за целия период. Ако се счете, че в исковата й молба този период не е уточнен, то следвало да й бъде дадена възможност да отстрани нередовностите, след което претенцията й да бъде разгледана по същество. По тези мотиви моли за отмяна на обжалвания акт. Ответната страна, „Д. за в. х. с д. и д. за с. х.” [населено място] дол, обл.М., не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд намира жалбата за основателна. Делото е образувано пред Ломски районен съд по искова молба на Д. Й. Н. против „Д. за в. х. с д. и д. за с. х.” [населено място] дол, обл.М., предявени са искове за отмяна на уволнение, възстановяване на заеманата преди него длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ. Първите два иска са уважени от районния съд и в тази част постановеното решение не е обжалвано и е влязло в сила. О. иск е основан на твърдения, че поради незаконното уволнение ищцата е останала без работа от 13.06.2012 г. и трябва да бъде обезщетена от ответника за това. Обезщетението е претендирано въз основа на среднодневно трудово възнаграждение 39,15 лв за срока по чл.225 ал.1 КТ. Районният съд е уважил претенцията за сумата 2 052,30 лв и за период до 04.10.2012 г., без да държи отхвърлителен диспозитив, но това съставлява очевидна фактическа грешка, чието отстраняване е възможно без ограничение във времето. В такъв случай въззивният съд следва да процедира както при постановено отхвърлително решение за частта от претенцията след 04.10.2012 г. и да реши спора по същество, а не да оставя въззивната жалба в тази й част без разглеждане. Изтеклият след постановяване на първоинстанционното решение срок, в който ищцата е останала без работа, е нов факт, който трябва да бъде взет предвид при постановяване на решение по жалбата. По изложените съображения Върховният касационен съд