Определение № 2234 от 05.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2207/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 185- 196 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Венресурс" ЕООД, със седалище гр. София, подадена чрез процесуалния представител адвокат А. Икономов срещу Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 4.06. 2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, издадена от Министъра на околната среда и водите. В жалбата се счита, че при издаване на НИД на Наредба № 1 са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречия с материално- правни разпоредби и несъответствие с целта на закона- отменителни основания по чл.146, т.3, т.4, т.5. от АПК. Моли да се приеме, че същата наредба е незаконосъобразна и да се отмени като такава. Формулирано е и искане за спиране на действието на горепосочените норми от подзаконовия нормативен акт, по което на основание чл. 190, ал. 1 АПК, съдът дължи произнасяне. Ответникът- Министъра на околната среда и водите в писмено становище подадено чрез директор на дирекция правна възразява срещу искането за спиране като неоснователно. Смята, че оспорващият не е обосновал, че предварителното изпълнението на процесните норми би причинило значителни и труднопоправими вреди. Посочва, че жалбоподателят не е конкретизирал финансови параметри на евентуалните вреди, нито е навел и подкрепил с доказателства, че една такава вреда би била труднопоправима. Моли да се остави искането за спиране за изпълнението на оспорения акт без уважение като неоснователно и недоказано. Върховният административен съд, като взе предвид данните по делото и представените писмени доказателства от административната преписка, по формулираното в жалбата искане за спиране на действието на подзаконовия нормативен акт, намира следното: Искането е процесуално допустимо като направено от надлежна страна и по отношение на подзаконов нормативен акт, предмет на оспорване. Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО поради следното: Жалбоподателят е титуляр на разрешения и регистрационни документи за дейности с отпадъци, в т.ч. за дейности с отпадъци от черни и цветни метали с код 200140. Предвид тези разрешения следва да се приеме, че за същия е налице правен интерес от оспорването на подзаконовия нормативен акт. Оспорената Наредба се издава на основание чл.48, ал.1 ЗУО, според която разпоредба Министърът на околната среда и водите определя с наредба реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичните регистри по чл. 45, ал.1. Според ал. 2 от същата разпоредба, информацията за дейностите по отпадъците задължително обхваща: количество, свойства и произход на отпадъците, както и други данни, определени с наредбата по ал. 1. Според ал. 4 от същата разпоредба задължени да предоставят информация на ИАОС са и всички юридически или физически лица, осъществяващи дейности по управление на отпадъците или от чиято дейност се генерират отпадъци, включително лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци. Изменението на наредбата е предвидено с оглед разпоредбата на чл.48, ал.8 от ЗУО, според която воденето на публичните регистри по чл.45, ал.1, отчетността и предоставянето на информация се извършват съгласно наредбите по ал. 1 и чл.13, ал.1 и в случаите, определени в тях, чрез Национална информационна система "Отпадъци" (НИСО), поддържана от ИАОС. Според ал. 9 от същата разпоредба данните относно отпадъците от промишлените оператори се включват в Европейския регистър за изпускането и преноса на замърсители, създаден съгласно Регламент ЕО № 166/ 2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители и за изменение на директиви 91/ 689/ ЕИО и 96/ 61/ ЕО на Съвета. В искането за спиране на дружеството са изложени съображения, че налице обективна невъзможност за прилагане разпоредби на наредбата в отделни нейни текстове. Смята се, че е необходимо осигуряване на финансови средства, както от страна на компетентния орган за доизграждане на системата НИСО, така и от адресатите на тази норма- операторите на отпадъци. Посочва се, че въпреки обстоятелството, че към момента отделни норми в наредбата са в явно противоречие с нормативни актове от по- горна степен, е налице обективна възможност за налагане на санкции по реда на чл.135, ал.1, т- 4 и чл. 145, ал.1 т.4 ЗУО. Според жалбоподателят това би могло да причини, както на оспорващия, така и на останалите адресати на акта, значителна или труднопоправима вреда, т.е. счита се, че е налице хипотезата на чл.166 АПК. Искането за спиране е неоснователно. Съгласно чл. 190, ал. 1 АПК оспорването не спира действието на подзаконовия акт, освен ако съдът постанови друго. Според препращащата разпоредба на чл. 196 от АПК това правомощие на съда се упражнява при условията на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 АПК. Цитираните норми предвиждат, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на оспорения акт подлежат на доказване от оспорващия. Необходимо е да се установи също така и пряка връзка между предписаното общо правило за поведение и вероятността изпълнението му от страна на неговите адресати да има вредоносни последици. За да е основателно искането за спиране, е необходимо да е налице доказана действителна (а не хипотетична) вероятност от настъпването на такива вреди, които са в пряка връзка и произтичат от действието на подзаконовите разпоредби. В производството по чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, съдът следва да извърши преценка относно баланса между обществения интерес, преценен като значим при наличието на допуснато по закон предварително изпълнение, и наличието на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия от изпълнението на подзаконовите разпоредби. В случая, с оглед направеното в жалбата искане за спиране на основание чл. 190 АПК следва да се посочи, че липсват данни и доказателства за това, че е налице вероятност от настъпване на значителни и трудно поправими вреди. Описаните в жалбата вреди представляват твърдения за хипотетични разходи на административния орган и дружеството- жалбоподател. На следващо място искането за спиране е неоснователно и затова, че в НИД на Наредбата е предвиден отлагателен срок за влизане в сила на новите изменения. Според &6, &1, &3, &4 влизат в сила 18 месеца след обнародване на наредбата в Държавен вестник (лист 82). Отложеното действие (vacatio legis) на разпоредби от НИД на Наредбата цели осигуряване на достатъчно дълъг срок за привеждане дейността към изискванията. Твърдяната от жалбоподателя възможност за налагане на санкции за неизпълнение на задълженията по наредбата е неотносима пряко към настоящото производство, защото представлява бъдещо несигурно събитие. Освен това евентуалното налагане на санкции се реализира в самостоятелни процедури по ЗАНН, които подлежат на отделен съдебен контрол, осъществяван по друг процесуален ред. Жалбоподателят не сочи конкретни аргументи за настъпването на вреди от категорията на визираните в закона, които да са противопоставими на обществения интерес от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. При тези фактически данни, следва да се приеме, че не са изпълнени условията на чл. 166, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 196 от АПК, при които действието на оспорените подзаконови разпоредби може да бъде спряно. С оглед изложеното искането за спиране следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,