Решение № 5472 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6490/2015 г.

Решение № 5472 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6490/2015 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 846 от 16.04.2015 г., постановено по адм. д. № 3384/14 г. Варненският административен съд, първо отделение, 1 състав, е отменил ревизионен акт № 2171401041/30.06.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта потвърдена с решение № 555/26.09.2014 г. на и. д. директора на Д"ОДОП" - гр. Варна, с която на Февзия Скендерова Мюслюмова, с адрес: с. Градище, общ. Шумен, обл. Шумен, ул. "Пейо К. Яворов" № 9, са установени допълнително задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период. 2011 г. в размер над 239.90 лв. главница и следващите се лихви върху дължимия данък в размер над 53.05 лв., като е отхвърлил жалбата в останалата й част, и е осъдил жалбоподателката да заплати на Д"ОДОП"-гр. Варна юрисконсулско възнаграждение в размер на 9,07 лв. Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Светлан Христов Петков в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна. В същата се прави оплакване, че в обжалваната част решението на Варненския административен съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд в обжалваната му част и да постанови друго такова по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Февзия Скендерова Мюслюмова изцяло. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответната по касационната жалба Февзия Скендерова Мюслюмова, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Варненският административен съд е отменил ревизионен акт № 2171401041/30.06.2014 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта потвърдена с решение № 555/26.09.2014 г. на и. д. директора на Д"ОДОП" - гр. Варна, с която на Февзия Скендерова Мюслюмова, с адрес: с. Градище, общ. Шумен, обл. Шумен, ул. "Пейо К. Яворов" № 9, са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период. 2011 г. в размер над 239.90 лв. главница и следващите се лихви върху дължимия данък в размер над 53.05 лв., като е отхвърлил жалбата в останалата й част, и е осъдил жалбоподателката да заплати на Д"ОДОП" - гр. Варна юрисконсулско възнаграждение в размер на 9,07 лв. В необжалваната си част решението на първоинстанционния съд не е предмет на касационно разглеждане. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, в това число всички събрани доказателства, основанията за провеждането й по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, констатациите на органа по приходите за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, начина на определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от същия кодекс и размера на установените задължения за данък върху доходите на физически лица по чл. 48 от ЗДДФЛ за процесните периоди. Описано е заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при спазване на процесуалния закон. След тълкуване и възпроизвеждане на разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК относно провеждане на ревизиите по особен ред, начина на доказване и на разпределяне на доказателствената тежест, решаващият съд се е занимал с въпроса за материалната законосъобразност на акта и е квалифицирал същия, като частично незаконосъобразен. На стр. 6 - 9 /л. от съдебния акт съдът е мотивирал своите изводи, като е приел за безспорно установено от доказателствата по делото, наличието на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК и несъответствието в имущественото състояние на жалбоподателката/ сега ответник по делото/. Решаващият състав е констатирал, че правилно органът по приходите е определил наличното салдо при изготвянето на паричния баланс на домакинството към 01.01.2011 г. в размер на 63086.10 лв., като е отбелязал, че не са ангажирани доказателства от ревизираното лице в хода на ревизионното и съдебното производство, които да опровергаят тези изводи. Съдът е приел за правилно съобразени в ревизионния акт разходите за издръжка по данни на НОИ, като за ревизираното лице е призната само * от разходите за издръжка на домакинството, за годините в които лицето е семейно. Съобразявайки доказателствата по делото е посочил, че правилно от тези суми са приспаднати реално извършените разходи за вода, ел. енергия данъци, такси и съобщения. Решаващият състав в мотивите на съдебния акт е констатирал, че методът по който е определена данъчната основа по чл. 122 от ДОПК е в противоречие с материалния закон, тъй като органите по приходите са формирали моментни отрицателни салда. Съдът е приел, че органът по приходите неправилно е определил данъчната основа за облагане с данък общ доход като сбор от установените моментни отрицателни салда, тъй като разпоредбата на чл. 17 от ЗДДФЛ сочи, че данъчната основа за облагане с доходите е годишна, т. е. следва да обхваща доходите от всички източници за съответната календарна година. От там е изведен извод, че за да е налице основа за облагане по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК установеното превишение на приходите над разходите следва да е на годишна база, който принцип е бил нарушен в случая. Стъпвайки на това принципно виждане съдът е определил правилната данъчна основа за процесния период, предмет на ревизия и е посочил размера на дължимия данък и лихвите на забава, над които части е отменил РА като незаконосъобразен. Решението на Административен съд - гр. Варна в обжалваната му отменителна част е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на Д"ОДОП" - гр. Варна оплакванията са конкретизирани спрямо отменената част на РА в решението на административния съд. В касационната жалба се правят оплаквания, срещу изводите на съда за незаконосъобразност на РА в частта му за установените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в противоречие с материалния закон органът по приходите е формирал моментни отрицателни салда. Твърди, че съдът не е отчел необходимостта от изследване на паричните потоци месечно и че това е извършено с цел установяване на получени от ревизираното лице доходи през всеки месец/ден от данъчната година съгласно чл. 15 от ЗДДФЛ. Подробно в жалбата е описан пример за доходи с недоказан произход, като в табличен вид към примера е изготвен хипотетичен баланс на задължено лице. Направените оплакванията са неоснователни. Първоинстанционният съд е възприел и възпроизвел правилно установената фактическа обстановка относно тази част от спора, като е дал правилно тълкуване на приложимите разпоредби от чл. 122 и сл. от ДОПК. Неоснователни са касационните оплаквания срещу доводите на съда за формиране на данъчната основа за облагане на доходите на годишна база. Приетото от съда съответства на материалния данъчен закон и константната практика на ВАС. Методът, по който приходните органи са определили разликата между доходите и разходите на ревизираното лице помесечно, а не годишно, е неправилен и в противоречие със законовите разпоредби. Размерът на данъка при ревизия по чл. 122 ДОПК, се определя съобразно изискванията на материалния закон, като особеността касае единствено и само размера на облагаемата данъчна основа, но не позволява определянето й в противоречие с материалния закон помесечно, вместо годишно. Като е констатирал този неправилен подход на ревизиращия орган при формиране на паричния поток, респ. определяне на размера на облагаемата основа, съдът е формирал правните си изводи при правилно приложение на материалния закон. Правилен е подходът на административния съд да изчисли задължението на годишна база. Използваните от съда данни са взети изцяло от събраните по делото доказателства и констатациите на вещото лице по приетата и неоспорена от страните в т. 1. 1 ССЕ, както и от изготвения паричен баланс на годишна база. Правилно първоинстанционният съд е приел, че приходите в паричния баланс на касовата наличност на домакинството са в размер на 163599.14 лв., а разходите в размер на 168397.17 лв. и при тези парични потоци е налице установяване на разходите над приходите 168397.17 лв. - 163599.14 лв., което е равно на 4798.03 лв., при съобразяване на СИО за жалбоподателката превишаването на разходите над приходите на годишна база е в размер на 2399.02 лв., което е приел като основа за облагане по чл. 122 ДОПК. Първоинстанционният съд е изчислил дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 2011 г. в размер на 239.90 лв. Като е посочил дължимата лихва, изчислена от вещото лице за периода 01.05.2012 г. - 30.06.2014 г. в размер на 53.05 лв. /съгласно лихвен лист на ст. 49/. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Варна в обжалваната му отменителна част не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,