Определение № 279 от 08.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 1771/2016 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба с вх. № 8849/09.08.2017 г. на адв. Маргарита Г., в качеството й на пълномощник на [фирма], [населено място], с която се иска допълване на постановеното от Върховния касационен съд, I т. о. решение № 112 от 02.08.2017 г. по т.д. 1771/2016 г., като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата – [фирма], [населено място], заявява становище за неоснователност на същата, като твърди, че в проведеното на 29.05.2017 г. съдебно заседание по делото, пълномощникът на [фирма], [населено място], изрично е заявил, че не претендира направените разноски. Молбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 112 от 02.08.2017 г. по т.д. 1771/2016 г. на ВКС, I т. о., е оставено в сила решение № 990 от 14.05.2016 г. по гр.д. № 1278/2016 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част. Касационното производство е образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място]. Настоящият молител и ответник по касация, чрез процесуалния си представител- адв. Г., е направил своевременно искане за присъждане на направените пред касационния съд разноски с подаден отговор на касационната жалба, като възнаграждението е удостоверено като заплатено с издадена за вземането фактура. При тези фактически данни се налага извод, че налице са били всички основания по чл.78,ал.3 ГПК. В проведеното открито съдебно заседание на 29.05.2017 г.,обаче, процесуалният представител на „Г. вижън‘ О., [населено място]- адв. М. Г. в окончателната си пледоария и след запознаване с искането за разноски на противната страна, изрично е заявила, че не претендира разноски, но оспорва претендираните от касатора. С оглед така направеното окончателно изявление и поради това, че искането за разноски, съставляващо акцесорна претенция е оттегляемо, следва да се приеме, че ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], чрез своя процесуален представител е заявил изрично че не поддържа направеното искане за разноски в касационното производство,като с това свое изявление е десезирал настоящата инстанция от искането си по чл.78, ал.3 ГПК.Доколкото претенцията за разноски следва да бъде въведена до приключване на производството пред съответната инстанция, то същото не може валидно процесуално да се заяви след постановяване на решението, по реда на чл.248, ал.1 ГПК. Или с оглед изложеното направеното искане следва да бъде оставено без уважение. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделениe