Определение № 359 от 27.07.2026 г. на ВКС по н. д. № 387/2026 г.

и в присъствието на прокурора ...................................................................... разгледа докладваното от съдия Панева ч.н.д. № 387 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 НПК. Образувано е по частна жалба на частните обвинители Г. Г., Е. М. и Н. И., чрез техния повереник адв. П. П., срещу разпореждане, рег. № 118 от 11.03.2026 г. на съдията-докладчик по ВНОХД № 391/2025 г. на Врачанския окръжен съд. Според частната жалба съдът е нарушил правата на частните обвинители, като не е направил необходимото за уведомяването на техния повереник за изготвянето на мотивите към въззивната присъда и за необходимостта от допълване на касационната жалба с оглед привеждане на съдържанието й в съответствие с изискванията на чл. 351, ал. 1 НПК. Твърди се, че именно на посочения служебен адрес на повереника частните обвинители и той самият са били призовавани за участие в съдебните заседания по делото. Възпроизведен е текст с претенция да представлява цитат на текста на чл. 180, ал. 4 НПК, представена е и информация с настояване, че представлява възпроизвеждане на номера на съдебни дела и актове на Върховния касационен съд. Твърди се, че въззивният съд е разпоредил страните да бъдат уведомени за изготвянето на мотивите към присъдата преди тяхното подписване от председателя на съдебния състав и публикуването им и че доколкото повереникът не е бил уведомен за мотивите, то срокът за касационно обжалване по отношение на него не е започнал да тече. Претендира се, че е налице и противоречие между указанията, дадени с разпореждането на докладчика от 26.01.2026 г. и мотивите, с които е върната касационната жалба. Направено е искане за отмяна на оспореното съдебно разпореждане и за връщане на делото за продължаване на действията по администриране на касационната жалба с даване на нов срок за отстраняване на нередностите в съдържанието й. Настоящият състав на ВКС, след като обсъди изложените в частната жалба доводи и относимите към предмета на производството данни от делото, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 23 от 18.12.2025 г., постановена по ВНОХД № 391/2025 г., състав на Врачанския окръжен съд е отменил присъда № 4 от 01.04.2025 г. на Районен съд – Козлодуй по НОХД № 282/2024 г. и вместо това е признал подсъдимата Д. Х. С. за невиновна и я е оправдал по обвинението по чл. 212, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК. Оставайки недоволни от този акт, частните обвинители Г. Г., Е. М. и Н. И., чрез своя повереник адв. П. П., са депозирали касационна жалба в срока по чл. 350, ал. 1 вр. чл. 319, ал. 1 НПК, в която са заявили несъгласието си с отказа на първата инстанция да ги конституира като граждански ищци. Възразили са, че не са им присъдени и направените по воденето на делото разноски. С разпореждане № 42 от 26.01.2026 г. съдията-докладчик по делото е указал уведомяване на страните за изготвянето на мотивите към въззивната присъда, а по отношение на частните обвинители и на техния повереник – и за необходимостта в 7-дневен срок от уведомяването да направят допълнение към касационната жалба, като посочат в какво се състоят претендираните касационни основания и конкретни съображения в тяхна подкрепа. Това разпореждане е било изпратено за връчване на хартиен носител на всеки от частните обвинители на адресите им на местоживеене и успешно е доведено до знанието на всеки от тях, както следва: по отношение на Н. И. – на 30.01.2026 г., по отношение на Г. Г. – на 27.01.2026 г. и по отношение на Е. М. – на 11.02.2026 г. Съобщението до адв. П., което е било изпратено на посоченият от адвоката служебен адрес, ведно с приложения към него препис от съдебното разпореждане е било върнато в цялост с отбелязване, че този адвокат не посещава кантората, намираща се на вписания в съобщението адрес и не отговаря на повиквания на известния по делото мобилен негов телефонен номер. На 11.02.2026 г. адв. П. е депозирал молба до въззивния съд да бъдат публикувани мотивите към присъдата в ЕПЕП, за да бъдат достъпни за страните. С резолюция от същата дата докладчикът по делото е указал да бъде уведомен повереника, че мотивите към въззивната присъда са изготвени и са публикувани в електронен вид в системата на съда. На същата дата адв. П. е бил уведомен за този факт по телефона от деловодителя на съдебния състав. От тези данни е очевидна неоснователността на възражението, че повереникът не е бил известен за мотивите към съдебния акт, чието оспорване по касационен ред са пожелали частните обвинители. Още повече, че в хода на въззивното производство той е пожелал и е получил достъп до електронната папка по въззивното съдебно дело, съответно имал е осигурен достъп, вкл. в реално време, до пълната информация за делото, за извършените по него процесуални действия и за резултатите от тях. Въпреки това и въпреки заявената със самата касационна жалба готовност да изготви допълнение към нея след запознаване със съдебните мотиви, адв. П. не го е сторил в предоставяния от съда срок. Неоснователно се твърди от него, че съобщението за изготвяне и публикуване на съдебните мотиви е сторено преди те да са били завършени чрез подписването им от съдия И.. Съдия И. е подписала мотивите към присъдата с електронен подпис на 26.01.2026 г. в 10:05 ч., а разпореждането за уведомяване на страните за извършеното публикуване на съдебния акт в неговата цялост е от 11.02.2026 г. Колкото до процедурата по изпращане на съобщение за съдебното разпореждане, с което е дадено указание за привеждане на съдържанието на касационната жалба в съответствие с изискванията на закона и съответно, предоставен е срок, в който това да бъде сторено, тя е изпълнена съобразно с предписанията на НПК, сред които такова, като възпроизведеното в частната жалба с претенция да представлява цитат на законова разпоредба няма. Вместо това действащият закон предвижда връчване на призовките, съобщенията и книжата на повереника, когато те са предназначени за доверителя на това лице, в т.ч. за частен обвинител, който отсъства и е невъзможно връчването им на лице сред указаните в чл. 180, ал. 2 НПК – хипотези, които в случая не са реализирани. Съдията-докладчик обаче е указал изрично изпращане на съобщението за издаденото на осн. чл. 351, ал. 5, т. 1 НПК разпореждане с указания за допълване на жалбата и на повереника. Подходът е правилен, като се има предвид, че макар да не е предвидил повереника сред страните в наказателното производство (арг. от чл. 253 НПК), законът не изключва възможността на този участник в процеса да подава жалби в защита на правата на своя доверител. Такава възможност изрично му е призната с чл. 318, ал. 6 НПК (с ограниченията, които установяват чл. 318, ал. 4 и ал. 5) и напълно резонно, доколкото това решение съответства на ролята и функциите, които има повереникът в наказателния процес. Логично продължение на тази разпоредба представлява предвидената в чл. 324, ал. 2 НПК възможност повереникът да оттегля жалбата със съгласието на доверителя си, която същевременно идва да покаже, че когато законът изисква съгласието на доверителя, той го указва изрично. Т.е. за подаване на въззивна жалба от повереник не е нужно изрично потвърждаване или съгласие от страна на доверителя. Законът очевидно приема, че това съгласие е иманентна част от мандата, възложен на повереника с факта на упълномощаването, респ. на назначаването му. След като това е така, т.е. след като повереникът може да подаде жалба, логично е и следва да му се признае право да прави и допълнения към нея, защото защитата, която участието на повереник в наказателното производство е предназначено да осигури, е не по-маловажна от тази, която трябва да получи подсъдимият в съдебното производство. Съдържащата се в гл. ХХІІІ НПК уредба на касационното производство не включва изрично предвидено право на повереника да подаде касационна жалба за разлика от законодателният подход при регламентацията на въззивното производство. Както ВКС вече е отбелязвал, тази непоследователност на закона не би трябвало да се третира в ущърб на страната – граждански ищец, частен обвинител, граждански ответник (в частност частен обвинител) от чието име действа повереникът. Срокът, в който следва да бъде реализирана възможността за допълване на жалбата, се изчислява от момента на уведомяването на лицето, което е носител на тази възможност. Щом повереникът може да подава жалба отделно от своя доверител и в защита на неговите права и законни интереси, то този срок следва да тече от уведомяването на самия повереник. В случая въззивният съд е сторил всичко необходимо и възможно за уведомяване на адв. П., както за изготвянето на мотивите към въззивната присъда, така и за информирането му за необходимостта от коригиране на съдържанието на депозираната от него касационна жалба. Единственият адрес за кореспонденция, посочен от повереника е бил използван за изпълнение на процедурата по изпращане на съобщение, като връчването на съобщението на този адрес се е оказало обективно невъзможно след констатация на длъжностното лице от съответния съд, че адв. П. не посещава кантората и не отговаря на опитите за връзка с него по телефона. Няма общо с фактите по делото настояването на повереника, че кореспонденцията с него в хода на първоинстанционното и на въззивното производство успешно е била осъществявана именно на посочения от него адрес на адвокатската му кантора. Прегледът на материалите по делото показва, че всъщност всеки един опит за изпращане на призовка и/или съобщение, адресирано било то до адв. П. или до неговите доверители (които самият той е пожелал пред съда да бъдат призоваване именно от адреса на кантората му) са били връщани неизменно в цялост и с отбелязване, че адв. П. не посещава кантората и не отговаря на телефонни повиквания, не се отзовава и на покани да се яви в Бюро „Призовки“ към съответния съд за получаване на предназначените за него и/или за клиентите му книжа. Всъщност, успехът на процедурата по призоваване на всеки от частните обвинители е стартирала с успех едва след като съдът е събрал информация за адресите им на местоживеене и е започнал при необходимост да изпраща съобщенията и призовките, предназначени за тези лица на тези именно адреси. Всеки от частните обвинители е уведомен по надлежния ред както за изготвянето на мотивите към въззивната присъда, така и за необходимостта от коригиране на съдържанието на касационната жалба и привеждането му в съответствие с изискванията на закона в рамките на конкретно указан от в съдебното разпореждане срок. Това уведомяване е с приоритет. Обективната невъзможност за връчване на същото съобщение на повереника не може да създаде повече ангажименти за съда от предписаните му от закона. В рамките на предоставения им срок никой от частните обвинители не е обективирал активност, нито лично, нито чрез повереника си, за изпълнение на указанията на съда. А тези указания са били резонни, като се има предвид, че в касационната жалба не се съдържа възражение и съпътстващи го аргументи, които да позволяват обвързването им с някое от касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 – 3 НПК. Отговор на претенцията си за присъждане на разноски страната може да получи по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, а не по реда за иницииране на касационен съдебен контрол. Що се касае до определението, с което първостепенният съд е отказал да конституира пострадалите като граждански ищци, то е сред актовете, които не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Но не може да бъде и единствено основание за иницииране на такъв контрол на въззивната присъда, доколкото не е акт, постановен по повод на тази присъда. Още повече, че след постановяването му, за пострадалите е оставала възможността да предявят гражданската си претенция по общия исков ред. Предвид изложеното и съобразно с чл. 351, ал. 5, т. 1 НПК правилно е постановено връщане на касационната жалба. Водим от това, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение