Определение № 102 от 26.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 461/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Д. П. Х. е обжалвал разпореждането на Софийския градски съд, ІІ-г въззивно отделение от 29.04.2013г. по гр.д.№ 4270/2010г. за връщане на основание чл. 286 ал.1 т.2 ГПК на подадената от него касационна жалба. Ответниците не са подали отговор по реда на чл. 276 ал.1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок срещу разпореждане на въззивен съд, преграждащо развитието на касационното производство и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следното: С разпореждане от 27.03.2013г. Софийският градски съд е оставил без движение подадената от Д. П. Х. касационна жалба вх.№ 34436 от 22.03.2013г. срещу въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-г въззивно отделение № 1051 от 11.02.2013г. по гр.д.№ 4270/2010г. Съдът е дал указания на касатора да отстрани следните нередовности на жалбата: да мотивира доводите за неправилност на решението, да обоснове кой е същественият материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, да представи копие от касационната жалба,приподписана от адвокат, да представи преписи от жалбата и приложенията към нея и да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв. Указанията са съобщени на касатора на 16.04.2013г. На 23.04.2013г. той е подал касационна жалба, в която е изразил несъгласие с разпореждането от 27.03.2013г. като се е мотивирал, че указанията на са неизпълними, защото съдът не се е произнесъл по искането му за издаване на копия от писмените доказателства, представени по делото, които са му били необходими за изготвяне на мотивирана жалба. С разпореждане от 29.04.2013г. Софийският градски съд е приел, че срокът за отстраняване нередовността на жалбата е изтекъл на 24.04.2013г. /сряда/ до когато нито едно от указанията не е изпълнено, включително и за дължимата държавна такса и е върнал касационната жалба. Разпореждането е постановено при спазване на процесуалните правила. В рамките на правомощията си като администриращ съд да следи на основание чл.285 ГПК за редовността на касационната жалба, съдът правилно е констатирал, че тя не отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и е дал точни и ясни указания на касатора за отстраняване на нередовностите. От датата на получаване на съобщението с указанията - 16.04.2013г. е започнал да тече седмодневният срок по чл. 285 ал.1 ГПК, до изтичането на срока те не са изпълнени и съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 286 ал.2 ГПК, която го задължава да върне жалбата. Д. на частния жалбоподател, че съдът е създал пречки за отстраняване нередовностите като не се е произнесъл своевременно по искането за издаване на преписи от документите по делото е неоснователен, защото те биха били необходими само за мотивиране на жалбата и изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, но не и за внасяне на държавната такса, което е самостоятелно основание за връщане на жалбата съгласно чл. 286 ал.1 т.2 във връзка с чл. 284 ал.3 т.4 ГПК. По-късното внасяне на таксата не може да се вземе предвид на основание чл.64 ал.1 ГПК. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното разпореждане и то следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.