Определение № 61 от 22.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 2938/2019 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на процесуалния представител на ответнците по касация – И. Х. М., А. Х. М. и В. Х. М., за изменение на определение № 567/30.10.2020 г., постановено по т.д. № 2938/2019 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро ТО, в частта за разноските. Твърди се, че адвокатското дружество, в което упълномощеният от ответниците по касационната жалба да осъществява процесуалното им представителство пред ВКС адв. М. Янков е съдружник, е регистрирано по ЗДДС, разполага с фискално устройство, издало е фактури за уговореното адвокатско възнаграждение, а при получаване на плащането – и фискални касови бележки, които са своевременно представени по делото. Поради това счита, че плащането на адвокатското възнаграждение е надлежно доказано и следва да бъде присъдено. Насрещната страна – „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, чрез процесуалния си представител, изразява становище за недопустимост на молбата поради подаването й извън предвидения в ГПК преклузивен срок, а по същество – за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ-ро ТО, за да се произнесе по така направеното искане, взе предвид следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, молбата се явява основателна. Ответниците по касация – И. Х. М. и А. Х. М., като малолетни, действащи чрез законния им представител Й. А. М., тяхна майка, и В. Х. М. – непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си Й. А. М., чрез процесуалния им пълномощник, в срока по чл. 287 ГПК са депозирали отговор на подадената от застрахователното дружество касационната жалба, в който са направили и искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Представили са издадени от Адвокатско дружество „Янков и съдружници“ фактури, както и фискални бонове за извършените плащания в размер на 1 800 лв. с ДДС и 600 лв. с ДДС. С Определение № 567/30.10.2020 г., постановено по настоящото търговско дело, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 186 от 23.07.2019 г. по в.т.д. № 333/2019 г. на Апелативен съд – Варна. Предвид изхода на делото пред ВКС и съгласно чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответниците по касация са се дължали разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, но такива не са им присъдени, доколкото съдът е направил извод за липса на основание за присъждане на разноски, съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК, поради обстоятелството, че от представените към отговора доказателства – касови бележки, не може да се направи извод за действителното заплащане от ответниците по касация на сумите, за които са издадени фактурите. При повторен преглед на делото се установи, че твърдението на молителите за доказаност на плащането е основателно поради следните съображения: С отговора на касационната жалба са представени два броя фактури, съответно с №№ 667 и 668 от 04.12.2019 г., издадени от Адвокатско дружество „Янков и съдружници“, с получатели Й. А. М. – на първата фактура, и В. Х. М. – на втората. Като основание за издаването им е посочено „адвокатски услуги – изготвяне на отговор на касационна жалба с вх. № 5097/2019 г., подадена чрез Варненски апелативен съд“, който номер съответства на номера от вх. рег. на Апелативния съд – Варна, даден на подадената от застрахователното дружество касационна жалба, инициирала производството по чл. 288 ГПК пред ВКС. Фактурите са издадени за сумите съответно 1 800 лв. с ДДС и 600 лв. с ДДС, като плащането е отбелязано, че следва да се извърши в брой. Представени са и 2 бр. фискални бонове от 04.12.2019 г., датата на издаване на гореописаните фактури, като видно от боновете същите са за получени гореописаните суми и са издадени от Адвокатско дружество „Янков и съдружници“ като лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Издаването на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. от министъра на финансите е извършено на основание законова делегация – чл. 118 ЗДДС. Тази разпоредба изрично урежда в ал. 3 фискалната касова бележка (наричана още фискален бон) като издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта, респ. с всички други заместващи парите платежни средства. Изхождайки от тази законова уредба, данните по делото за регистрацията на адвокатското дружество по ЗДДС и представените с отговора на касационната жалба гореописани доказателства, в т.ч. фискални бонове за извършените плащания, настоящият състав на ВКС намира, че плащането на адвокатското възнаграждение е доказано в съответствие с указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което съдебните разноски следва да бъдат присъдени. По тези съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро ТО