Определение № 421 от 18.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6899/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. Образувано е по частна жалба /наименована „молба”/ от 27.05.2014 г. подадена от адв. М. А., пълномощник на [фирма] срещу определение № 8722 от 09.05.2013 г. по ч.гр.д. № 6042/2013 г. на Софийски градски съд, с което са оставени без разглеждане възражение вх. № 39375 от 02.04.2013 г. срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 13.02.2013 г., издадена по гр. д. № 3418/2013 г. и частна жалба вх. № 39374 от 02.04.2013 г., с която се иска отмяна на разпореждане от 13.02.2013 г. за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист въз основа на същата заповед. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение, иска се неговата отмяна и решаване спора по същество като се иска от съда да се произнесе и по молба вх. № 3110144 от 25.03.2013 г. Ответникът по частната жалба [фирма] подава отговор с вх. № 47170 от 15.04.2014 г. в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който смята същата за неоснователна. Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С атакуваното определение по ч.гр.д. № 6042/2013 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г състав са оставени без разглеждане като просрочени възражение по чл.423 ГПК вх. № 39375 от 02.04.2013 г. срещу заповед за изпълнение от 13.02.2013 г., издадена по гр. д. № 3418/2013 г. и частна жалба вх. № 39374 от 02.04.2013 г. против разпореждане от 13.02.2013 г. за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист въз основа на същата заповед. Към настоящия момент с определение № 1341/20.01.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 184/2014 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение е прието при условията на чл.423, ал.1, т.3 и т.4 ГПК възражение от 20.03.2013 г. на [фирма], [населено място] против Заповед за изпълнение на парично задължение от 13.02.2013 г. по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3418/2013 г. на Софийски районен съд и е отменено разпореждането от 13.02.2013 г. по същото дело, с което е допуснато незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на задължение по чл.417 ГПК, като е обезсилен изпълнителния лист от 13.02.2013 г. След като към настоящия момент подаденото на 20.03.2013 г. възражение по реда на чл.423 ГПК е прието за разглеждане, то същото е заместило възражението по чл.414 ГПК и е предизвикало последиците по чл.415 ГПК, с което е реализирано правото на защита на длъжника в заповедното производство, поради което подаденото на 2.04.2013 г. възражение по реда на чл.423 ГПК и частна жалба против разпореждането за издаване на изпълнителен лист се явяват процесуално недопустими и съответно атакуваното определение за оставянето им без разглеждане следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение