Решение № 425 от 6.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 322/2010 г.

Решение № 425 от 6.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 322/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на Г. Д. Ш. от гр. В., чрез пълномощника му адвокат Д. К., против въззивното решение от 29.10.2009 г. по гр. д. № 665/2009 г. на П. окръжен съд. С него е отменено първоинстанционното решение от 12.05.2009 г. по гр. д. № 63/97 г. на В. районен съд за извършване на делбата чрез възлагане на делбените имоти по реда на чл. 288, ал. 7, във вр. с чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) и вместо това е разпределил същите между съделителите Г. Д. Ш. и М. П. Г. по реда на чл. 292 ГПК (отм.), като в дял на първия е поставен монолитен гараж със застроена площ 24 кв. м., находящ се в дъното на парцел Х. - 185 в кв. - 341 по плана на гр. В., на стойност 2 400 лв., а в дял на втората - първия жилищен етаж от построената в парцела къща, със застроена площ 100 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и тоалетна, ведно с три избени помещения с югозападно изложение с полезна площ 20 кв. м. и с отделен вход към същите, на стойност 27 000 лв. Със същото решение е поставен в общ дял на двамата съделители 1/2 ид. ч. от парцел Х. в кв. 341 по плана на гр. В., целият с площ 480 кв. м., на стойност 9 600 лв. и е осъдена съделителката М. Г. да уравни дела на касатора със заплащане на сумата 12 300 лв., ведно със законната лихва от влизане в сила на решението. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон при определяне способа за извършване на съдебната делба с молба за отмяната му и вместо това се постанови изнасяне на делбения имот на публична продан. Съделителката М. Г., чрез адв. П. Л., оспорва касационната жалба и иска въззивното решение да се остави в сила, с присъждане на направените от нея съдебни разноски. С определение № 628 от 17.06.2010 г., Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, по релевантния за спора въпрос за поставяне в самостоятелен дял на гараж при извършване на делбата. По този въпрос представената от касатора съдебна практика е приела друго разрешение - че гаражът не може да бъде обект на възлагане нито по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.), нито по реда на чл. 292 ГПК (отм.), а може да участвува само при имотно уравнение на дяловете, когато предмет на възлагане са жилищни имоти. Настоящият състав споделя тази съдебна практика като правилната, поради следните съображения: При извършването на съдебната делба съдът, въз основа на данните по делото и разпоредбите на закона определя способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите. В случая приложимият закон е отменения ГПК, на основание § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК, в сила от 1.03.2008 г. С оглед обстоятелството, че след влизане в сила на решението по допускане на делбата между двамата съделители при равни права, искане за възлагане по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) е направено единствено от М. Г. и безспорното обстоятелство, че сключената и одобрена от съда в с. з. на 11.11.99 г. по гр. д. № 63/97 г. ВРС спогодба е развалена поради неизпълнение на задължението на тази съделителка да заплати определената сума за уравнение дела на другия съделител, то в настоящето производство по извършването на делбата този способ - възлагането в дял, на основание чл. 288 ГПК (отм.) не може да се приложи. Следователно неприложимо е и имотно уравнение с гараж, в какъвто смисъл е съдебната практика - гаражът, представляващ нежилищен обект, не може да бъде предмет на самостоятелно възлагане, а може да участвува само при имотно уравнение на дяловете, каквато не е настоящата хипотеза - решение № 1270 по гр. д. № 1055/91 г. I г. о. на ВС. В същия смисъл е и практиката, на която се позовава ответницата в настоящето производство. Въззивният съд е приел, че са налице два обособени имота и при положение, че и съделителите са двама и с равни права в съсобствеността, то делбата следва да се извърши чрез разпределението по реда на чл. 292 ГПК, спазвайки основния принцип на делбата всеки съделител да получи дял в натура, доколкото е възможно, като изключил съставянето на разделителен протокол и теглене на жребие поради различието в имотите по тяхната характеристика, естество и предназначение, по площ, обем и стойност, водещо до невъзможност за жребия. Освен това отчел и обстоятелството, че съделителката М. Г. е обитавала в определен период жилищния етаж, поддържала го е, поради което и съшият е поставен в неин дял. Способът за разпределение на имотите между съделителителите, на основание чл. 292 ГПК (отм.) е изключение от принципа за разпределение по чл. 289 ГПК (отм.) и предпоставя съставянето на дяловете и тегленето на жребий да е невъзможно или много неудобно. В случая съображения за невъзможност, респ. неудобство да се съставят отделни дялове не са изложени, а от заключението на експертизата се установява неподеляемост на делбения имот. Затова и делбата следва да се извърши по единствения възможен начин чрез изнасянето на делбения имот на публична продан, съгласно чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.), тъй като не са налице предпоставките за приложение на способите на извършване на делбата, които законът е предвидил като изключения. С оглед на тези съображения въззивното решение следва да се отмени изцяло, тъй като е допуснато нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, и вместо него се постанови друго в горния смисъл. Всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на по 780 лв. по сметка на ВКС. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, II гражданско отделение