Определение от 23.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7373/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Агенция „Митници“ за отмяна на влязло в сила Решение № 1264/12.02.2025 г., постановено по адм. дело № 7397/2024 г. по описа на ВАС, Трето отделение. В искането са изложени доводи за наличие на основанието по чл. 239, т. 3 АПК. Искането за отмяна обективира искане за спиране образуваното съдебно производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК до приключване наказателно производство за признаване за подправени/неистински документ по отношение на Споразумение за продажба и покупка на конопен цвят от 01.11.2021 г. и Приложение към споразумение за продажба и покупка на конопен цвят от 03.11.2021 г. В искането за отмяна се съдържа и искане за спиране изпълнението на Решение № 1264/12.02.2025 г., постановено по адм. дело № 7397/2024 г. по описа на ВАС, Трето отделение, на основание чл. 309, ал. 1, изр. второ ГПК вр. чл. 144 АПК. Приложени са писмени доказателства във връзка с образуваното досъдебно производство и такива, относими към изпълнението на съдебното решение, чиято отмяна се иска. Ответникът – „Индустриал Коноп Корпорейшън“ ООД, чрез пълномощника адв. Цветков, изразява становище за неоснователност на искането за спиране настоящото съдебно произодство, както и за липса на предпоставки за спиране изпълнението на решението, чиято отмяна се иска. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе по отправените искания, съобрази следното: Искането за отмяна е на основание чл. 239, т. 3 АПК и е допустимо, тъй като е подадено от страна по съдебния спор, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 3 АПК. С Решение № 1264/12.02.2025 г., постановено по адм. дело № 7397/2024 г. по описа на ВАС, Трето отделение, чиято отмяна се иска, е отменено Решение № 1281/22.04.2024 г., постановено по адм. дело № 968/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград, в частта му, с която са отхвърлени предявените искове срещу Агенция „Митници“ с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за обезщетение от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на агенцията за имуществени вреди – пропуснати ползи, в размер на 960 000 евро, ведно с лихва върху тях, считано от 12.11.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба в размер на 134 666,67 евро и съответната законна лихва, и вместо това Агенция „Митници“ е осъдена да заплати на „Индустриал коноп корпорейшън“ ООД обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, в размер на 960 000 евро, на основание чл. 1 ЗОДОВ, ведно с лихва върху тях, считано от 12.11.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба в размер на 134 666,67 евро и съответната законна лихва от предявяване на исковата молба. Неоснователно е направеното искане за спиране на настоящото съдебно производство до приключване на досъдебното производство, образувано с Постановление от 13.05.2025 г. на Районна прокуратура – Благоевград, на основание чл. 229, т. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Съдът спира производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. В случая Върховният административен съд е сезиран с искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 3, предложение първо АПК, който предвижда, че актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен. Съдебната практика е единодушна, че в производство по чл. 237 и сл. АПК не е достатъчно страната да твърди, че е налице престъпно обстоятелство, нито е достатъчно да е образувано наказателно производство за извършено престъпление. Изискването за установяване по надлежния съдебен ред означава, че съответният съдебен акт (присъда, споразумение, решение) следва да е влязъл в сила. В този смисъл, в производство за отмяна, каквото е настоящото и чието спиране се иска до приключване на образуваното досъдебно производство, е недопустимо установяване неистинността на документ. С оглед изложеното, искането за спиране на настоящото производство на релевираното основание следва да бъде оставено без уважение. С искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е направено и искане за спиране на изпълнението на решението, чиято отмяна се иска. Представен е Изпълнителен лист № 84/24.02.2025 г., издаден от Административен съд – Благоевград, Уведомление по чл. 99, ал.3 ЗЗД относно сключен договор за прехвърляне на вземание от 17.12.2024 г., съгласно който „Индустриал Коноп Корпорейшън“ ООД е прехвърлило на „ПИ ЕС АР БГ“ ЕООД пълния размер на вземанията си срещу Агенция „Митници“, които са били предмет на спор по дело № 7397/2024 г. по описа на ВАС; Писмо изх. № 5202/24.02.2025 г., с което на Агенция „Митници“ е връчено запорно съобщение по изпълнително дело с длъжник „Индустриал Коноп Корпорейшън“ ООД за задължения в размер на 50 000 лв., съгласно което на Агенция „Митници“ се забранява да предава запорираните суми на длъжника; Писмо с рег. № 32-99830/31.03.2025 г., с което на Агенция „Митници“ е връчена Обезпечителна заповед с рег. № 17/28.03.2025 г., издадена по търг. дело № 96/2025 г. по описа на ОС – Стара Загора, с която е наложен запор върху всички вземания на „Индустриал Коноп Корпорейшън“ ООД, присъдени с решението, чиято отмяна се иска, и съгласно която единствено овластен да получава плащане е ОС – Стара Загора или назначеният в производството синдик. Искателят, с оглед представените доказателства, счита, че е налице правен интерес от спиране изпълнението на Решение № 1264/12.02.2025 г., постановено по адм. дело № 7397/2024 г. по описа на ВАС, Трето отделение, до приключване на производството по отмяна на влязлото в сила решение. Твърди, че при евентуално изпълнение на задълженията по посоченото решение, независимо към кой кредитор, при положително решение по настоящото дело, държавата, чрез Агенция „Митници“, би била затруднена или поставена в невъзможност да осъществи правата си. Върховният административен съд, в настоящия Петчленен съдебен състав, намира искането за спиране на изпълнението на влязлото в сила съдебно решение за допустимо и основателно. Искането е допустимо, тъй като е направено във връзка с допустимо искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение, т.е по допустимо висящо съдебно производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Искането за отмяна е по реда на АПК, но е за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено по исково производство по реда на ЗОДОВ, поради което по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 АПК приложима е разпоредбата на чл. 309, ал. 1 ГПК. По въпроса за приложимостта на чл. 309, ал. 1 ГПК в производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове по АПК е налице съдебна практика на ВАС (т. напр. Определение от 22.02.2016 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 1854/2016 г.; Определение № 11368/29.10.2015 г. на ВАС по адм. дело № 9395/2015 г.). Искането за спиране на изпълнението на съдебното решение е основателно. Разпоредбата на чл. 309, ал. 1 ГПК препраща към чл. 282, ал. 2 - 6 ГПК относно условията, при които спирането може да се допусне. Според относимите разпоредби и тълкуването им в съдебната практика на Върховния касационен съд (Определение № 246 /13.09.2022 г. на ВКС по гр. Дело № 3039/2022 г.; Определение № 69/16.04.2021 г. на ВКС по гр. дело № 896/2021 г. Определение № 109/27.06.2022 г. на ВКС по гр. дело № 1914/22г.; Определение № 4278/24.11.2022 г. по ч. гр. дело № 4334/2022 г.; Определение № 50179/01.11.2022 г. на ВКС по гр. дело № 3224/2022 г. и др.) в общия случай, когато се иска спиране на изпълнение на решение за парично вземане, за да се допусне спиране, условията са да е налице допустимо производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение и да е представено обезпечение в размер на присъдената сума по решението, чието спиране се иска. В случаите обаче, когато искането за спиране на изпълнението на съдебно решение е направено от държавно учреждение, предоставяне на обезпечение не се изисква съгласно чл. 391, ал. 4 ГПК, приложима по аналогия и в производствата по чл. 282, ал. 2 и чл. 309, ал. 1, изр. 2 ГПК ( Определение № 43/30.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. дело № 1140/2021 г., I г.о., ГК; Определение № 534/5.09.2013 г. на ВКС по гр. дело № 5475/2013 г., IV г.о., ГК). В конкретния случай искател е Агенция „Митници“, която, съгласно чл. 2 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“, е централизирана административна структура към министъра на финансите. В съдебното решение, чиято отмяна се иска, отговорността на Агенция „Митници“ е ангажирана именно в качеството ѝ на държавно учреждение, чиито служители, в качеството им на митнически органи, са извършили незаконосъобразни действия по задържане стока на дружеството в рамките на осъществяване на служебните им задължения. Следователно, за изпълнението на влязлото в сила съдебно решение, Агенция „Митници“ следва да разходва публични средства. С оглед тези обстоятелства, приложими към изпълнението на съдебното решение са правилата за изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения, въведени с чл. 519 ГПК. Съответно, относно преценката на искането за спиране на изпълнението на същото решение, следва да се приложи по аналогия правилото на чл. 391, ал. 4 ГПК, поради което молителят следва да се счита освободен от внасянето на обезпечение (в този смисъл Определение от 21.02.2023 г. по адм. дело № 1681/2023 г. по описа на ВАС, Петчленен състав на Първа колегия). С оглед изложеното молбата за спиране изпълението на Решение № 1264/12.02.2025 г., постановено по адм. дело № 7397/2024 г. по описа на ВАС, Трето отделение, до приключване на дело № 7373/2025 г., е основателна и следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 144 вр. с чл. 309, ал. 1, чл. 282, ал. 2 и чл. 391, ал. 4 ГПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,