Определение № 3342 от 31.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3003/2025 г.
ВАСОсмо отделение31.03.2025 г.докладчик Теодора Николова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 211 от 21.02.2025 г., постановено по адм. д. № 417/ 2024 г. по описа на Административен съд- Видин. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА секретар: Членове: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА /п/ ИВА КЕЧЕВА
Мотиви
Производство по чл. 248 Граждански процесуален кодекс /ГПК/, вр. чл. 144 Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на П. Т. З., чрез адв. Б. Бойчев, против Определение № 211 от 21.02.2025 г., постановено по адм.д.№ 417/2024 г. по описа на Административен съд- Видин, с което съдът отказал да измени Решение № 20 от 09.01.2025 г. по същото дело в частта за разноските като увеличи присъдените 140, 00 лева на 1200,00 лева. В частната жалба се твърди, че преценката на първоинстанционния съд за фактическата и правна сложност на делото като критерий за намаляване на присъдените разноски за адвокатски хонорар, е неправилна. Ответникът по частната жалба – председателят на Общински съвет-Белоградчик, изразява становище за неоснователност на молбата с правно основание чл. 248 ГПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на частната жалба, направените в нея оплаквания и провери изцяло оспорения съдебен акт, намира жалбата процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 230 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество за неоснователна поради следното: С Решение № 20 от 09.01.2025 г. по адм. д. № 417 по описа за 2024 г., по жалба на П. Т. З. от гр. Димитровград, Административен съд- Видин прогласил нищожността на разпоредбата на чл. 35а от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Белоградчик, според която заявителят за достъп до обществена информация дължи заплащането на разходите по предоставянето, които не могат да превишават материалните разходи по предоставянето по нормативи, определени от министъра на финансите със Заповед № ЗМФ – 1472 от 29.11.2011 г. /ДВ, бр. 98/. С решението Община Белоградчик е осъдена да заплати и 140, 00 лева разноски по делото. За да откаже да измени решението в частта за разноските, първоинстанционният съд е приел, че се касае за дело без определен материален интерес, което не се отличава с фактическа или правна сложност, че е проведено само едно редовно съдебно заседание, като се оспорва само един текст от Наредбата, поради което е и присъдено възнаграждение под минимума, определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 за възнаграждения за адвокатска работа. Определението е правилно. Първоинстанционният съд е изложил убедителни мотиви, които се споделят от настоящия съдебен състав. При проверка единствено на формалните критерии за законосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт, делото не се отличава с фактическа и правна сложност, каквито и правни изследвания да са направили процесуалните представители на страните, защото сложността на делото е обективен критерий, независимо от положените субективни усилия на защитата. Този извод не се променя поради това, че страната е представила и ангажирала допълнителни писмени становища и доказателства по делото и че е посочила съдебна практика по подобни казуси. Определянето на минимален размер на адвокатското възнаграждение по дела без материален интерес с Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа е извършено само за конкретни случаи, между които настоящият не е, а определянето изобщо, по аналогия, на разноски в минимален размер, е извършено при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото. Освен това, преценката за претендираните съдебни разноски, с оглед фактическата и правна сложност на случая и процесуалната активност на страната, е на решаващия делото съдебен състав, поради което определени в други съдебни производства размери на такива разноски не могат да бъдат аргумент за определянето на обсъждания в настоящото производство размер. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата, с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение размера на присъдените с решението от 09.01.2025 г. разноски, е правилно постановено и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение
Цитирани разпоредби
9- чл. 230 АПК
- чл. 248, ал. 1 ГПК
- чл. 248 ГПК
- чл. 144
- чл. 221, ал. 2
- чл. 236
- чл. 248
- чл. 35
- чл. 8, ал. 3