Определение № 8926 от 17.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8876/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Н. И. Н. срещу Определение № 1454 от 16.06.2026 г. по адм. дело № 348/2026 г. на Административен съд /АС/ – Добрич. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт и се претендира отмяната му. Ответникът по жалбата, директорът на ТП на НОИ – София град не изразява становище. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С Определение № 1454 от 16.06.2026 г. по адм. дело № 348/2026 г. Административен съд – Добрич е оставил без разглеждане жалбата на Н. И. Н. против Решение № 1040-21-218/25.03.2026 г. на директора на ТП на НОИ – София град и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че жалбата е недопустима като подадена след изтичане на 14-дневния преклузивен срок и е приложил разпоредбата на чл. 159, т. 5 от АПК. Определението е правилно. С оспореното от Н. пред АС - Добрич Решение № 1040-21-218/25.03.2026 г. на директора на ТП на НОИ – София град е отхвърлена жалбата му с вх. № 1012-21-573/10.03.2026 г. срещу запорно съобщение с изх. № ЗС-14-2-21-02120887/20.01.2026 г. във връзка с Разпореждане № 214-00-9370-4/08.08.2025 г. на ръководителя по осигуряването за безработица на ТП на НОИ – София град, с което на основание чл. 54е, ал. 4 и във връзка с чл. 54е, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е разпоредено лицето да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 01.06.2025 г. до 30.06.2025 г. в размер на 977.13 лв. – главница, предвид подадена информация по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурител „ИВЕНТ МЕНИДЖМЪНТ БГ“ ООД за изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за същия период. От приложеното по делото известие за доставяне /копие/ е видно, че оспореният акт е връчен на лицето К. Н. /посочена в справка в НБД „Население“ като сестра на жалбоподателя/, удостоверено с подпис на 14.04.2026 г. Съгласно чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване, решението на директора на ТП на НОИ може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаването му. В случая този срок е изтекъл на 28.04.2026 г. Н. е депозирал жалба чрез електронна поща на 06.05.2026 г., т. е. същата е просрочена. Обратно на оплакването на жалбоподателя, съдът намира връчването за редовно извършено, съгласно разпоредбата на чл. 18а, ал. 8 от АПК. Посоченият срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на жалба. Съгласно чл. 159, т. 5 АПК, жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато оспорването е просрочено. По тези съображения, правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото. Твърденията на Н. в частната жалба, че съобщението и решението не са му връчени лично, както и че не е подписвал обратна разписка за тяхното получаване не променят извода за просрочие на жалбата му. Релевантно за спора е обстоятелството, че съобщението е изпратено на посочения от жалбоподателя адрес, който е и негов постоянен адрес. От представеното известие за доставяне се установява, че лицето К. И. Н., живееща на същия адрес и съгласила се да приеме срещу подпис съобщението и да го предаде на жалбоподателя, е получила същото на 14.04.2026 г. и до изтичането на 14 - дневния срок за обжалване – 28.04.2026 г. Н. е имал достатъчно време да организира защитата си и да подаде жалбата в преклузивния срок. По изложените съображения, причината за забавата не може да се вмени във вина на органа и негови длъжностни лица, а се дължи изцяло на поведението на жалбоподателя, който е подал жалбата си едва на 06.05.2026 г., т.е. след изтичане на срока за обжалване на административния акт. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,