Определение № 170 от 13.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 2818/2017 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу разпореждане на ПАС от 14.09.2017г. по т.д.№152/17г.,с което е оставена без разглеждане молбата му за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В мотивите на разпореждането е прието,че молбата е постъпила извън законоустановения едномесечен срок – на 28.08.17г.,след като срокът е бил изтекъл на 25.08.17г. Оплакванията срещу това разпореждане,изложени в частната жалба са основани на твърдения ,че същата е била подадена по пощата един ден преди изтичането на срока,едновременно с депозирането на касационната жалба срещу решението. Ответникът [община],район С. е оспорил частната жалба като неоснователна. Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима. Разгледана по същество, е основателна. Страната е уведомена за постановеното въззивно решение с връчване на препис от него на 25.07.17г. От приложените към частната жалба разписка и касов бон е видно,че на 24.08.17г.,чрез адв.Д. е изпратена /чрез [фирма]/ пощенска пратка с получател Апелативен съд П. с посочване номера на въззивното търговско дело – 152/17г. На 28.08.17г. в деловодството на съда е входирана касационна жалба срещу решението под №6854 и молба за изменението му в частта за разноските под вх.№6858. Като приложение към касационната жалба е описана и молбата по чл.248 ГПК.Между документите по касационното дело е приложен и плик, в който е посочено като съдържание на пратката „касационна жалба и молба по чл.248 ГПК“ с пощенско клеймо за изпращане от дата 24.08.17г. и за получаване – 26.08.17г. /съботен ден/. Въз основа на тези данни съставът на ВКС,ТК,първо отделение намира за установено,че молбата по чл.248 ГПК е депозирана в рамките на едномесечния срок,едновременно с подадената касационна жалба,в хипотезата на чл.62 ал.2 ГПК. Косвено доказателство за това, е фактът,че и двата документа са входирани в деловодството на съда на една и съща дата и под близки поредни номера.Пропускът на съдебния деловодител да отрази върху молбата депозирането й чрез обща пощенска пратка не може да бъде вменен на страната,върху която да бъдат възложени негативните последици от него. Липсва законово изискване всеки отделен документ,изпращан по пощата и адресиран до съда, да бъде оформян като самостоятелна пратка,а фактът ,че това в случая не е сторено, рефлектира единствено върху доказването на спазването на срока,което може да се приеме за осъществено въз основа на всички допустими от закона средства,което в случая е налице. Постановеното от ПАС разпореждане следва да бъде отменено и делото върнато на същия състав за произнасяне по молбата. Така мотивиран,съставът на ВКС,ТК,първо отделение