Определение № 9638 от 02.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2956/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу протоколно определение от 09.02.2024 г. по КНАХД № 11099/2023 г. по описа на Административен съд София- град, с което е спряно производството по делото до произнасяне на СЕС по отправеното преюдициално запитване по което е образувано дело № С-61/2023 г. Счита определението за неправилно, поради липсата на законоустановено основание за спиране на производството. Счита, че не е предвидено основание за спиране на производството в ЗАНН, АПК и НПК. Националният съд е длъжен във всеки отделен случай с оглед на конкретните преюдициални въпроси, които са поставени по другото релевантно дело, да прецени връзката им с предмета на висящото пред него дело. Обстоятелството, че и в двете дела става въпрос за съответствието на една и съща разпоредба от вътрешното право с правото на ЕС, не е достатъчно. Трябва да се изследват и всички други релевантни факти по делото. От друга страна вече има Решение на СЕС от 22.03.2017 г. по съединени дела С- 497/2015 г. и С-498/2015 г. относно отправено преюдициално запитване от Унгария за тълкуването на чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (консолидирана версия) и допустимостта на производство, като процесното. Въпросите по висящото преюдициално запитване пред СЕС са аналогични на тези по които вече СЕС се е произнесъл. Претендира разноски делото във връзка с производството по частната жалба, включително държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, в размер, определен съобразно Наредбата за заплащането на правната помощ. Ответната страна е представила писмен отговор. С определение № 8880 от 16.07.2024 г. по адм.д. № 6413/2024 г. на Върховния административен съд, Петчленен състав, е отменено определение № 3549/22.03.2024 г. по адм.д. № 2956/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената частна жалба като процесуално недопустима и делото е върното за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. Касационната проверка на съдебните актове, постановени по реда на ЗАНН, е уредена чрез препращане, като НПК се прилага за касационните основания за отмяна, а АПК - за процесуалния ред, който включва и случаите на спиране на производството. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съда“ в глава Девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети “Производства пред съд”, глава девета “Общи разпоредби”, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС. Спирането на производството по делото поради отправено преюдициално запитване от друг съд, по което е образувано дело на СЕС, се включва в смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Дали преюдициалното запитване е допустимо е от компетентността на СЕС, който не е прекратил образуваното производство. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Като е достигнал до същите правни изводи и при липсата на сочените в частната жалба пороци, административният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение