Решение № 406 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1169/2009 г.

Решение № 406 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1169/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. г. по в. медицина "П" гр. Л. д-р Д. Д. против въззивното решение на Ловешки окръжен съд № 113 от 28.04.2009 г. по гр. д. № 167/2009 г., с което като отменил решението на Ловешки районен съд от 18.02.2009 г. по гр. д. № 1326/2008 г., с което са били отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд признал уволнението на М. Т. М. извършено със заповед № 70 от 30.09.2008 г. на Директора на ПГВМ "П" гр. Л., с което е прекратено трудовото и правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ - придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за незаконно и го отменил, възстановил М. Т. М. на заеманата преди уволнението работа "учител-специалист" в ПГВМ "П" гр. Л., която осъдил да й заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 4167,60 лв., за шест месеца, на основание чл. 225, ал. 1 КТ ведно със законна лихва считано от 28.11.2008 г. до окончателното изплащане на главницата. С определение № 38 от 13.01.2010 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправните въпроси - при какви условия се прекратява трудовото правоотношение на учителите по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, по чия инициатива може да стане това, допустимо ли е работодателят да иницира пенсиониране на учител при условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) или това е само право на учителя. По поставените материалноправни въпроси е създадена съдебна практика по чл. 290 ГПК, която има задължителен характер. С решение № 33 от 09.03.2010 го. по гр. д. № 2280/2008 г. на ВКС, решение № 220 от 20.04.2010 г. по гр. д. № 4691/2008 г. на ВКС, решение № 321 от 03.05.2010 г. по гр. д. № 388/2009 г. и решение по гр. д. № 4691/2008 г. на ВКС - всички постановени по реда на чл. 290 ГПК е дадено разрешение на поставените правни въпроси в смисъл, че при прекратяване на трудовото правоотношение с учител по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ (§ 5 ПЗР на КСО) , изискването за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст може да се съобрази, както с общата разпоредба на чл. 68 КСО, така и със специалната норма на § 5 ПЗР на КСО, като право на работодателя е да прецени, коя от двете норми да приложи. Това негово право не подлежи на съдебен контрол. По основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да отмени първоинстанционното решение, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ са били отхвърлени и да постанови уважаването им, въззивният съд е приел, че работодателят е приложил неправилно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата не е бил налице фактическия състав на посоченото уволнително основание по отношение елемента възраст за пенсиониране. Посочено е, че в хода на производството работодателят се е позовал на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО, съгласно който до 31.12.2009 г. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст при учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и 3 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО. Тълкувайки цитирания § е прието, че разпоредбата дава правна възможност на осигуреното лице да прецени дали да се възползва от нея, т. е. това е лично субективно право на работника или служителя, което не може да се упражни от другата страна по трудовото правоотношение, в случая от работодателя. При тези съображения въззивният съд е посочил, че разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ е приложена неправилно от работодателя, при липса на предпоставките по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, което е основание за незаконност на уволнението с произтичащите от това правни последици. Решението е материалноправно незаконосъобразно. Разпоредбата на чл. 68 урежда правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст - в ал. 1 - 3 са определени предпоставките за придобиване правото на пълна пенсия - при достигане на определена възраст, за мъжете 63 години и за жените 60 години, и общ сбор на точките от продължителността на осигурителния стаж и възрастта - 100 точки за мъжете и 94 точки за жените, а в ал. 4 - са определени условията да придобиване правото на намалена пенсия. Разпоредбата на § 5 ПЗР на КСО е специална и урежда придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при учителите - учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и 3 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и ал. 2, т. е. създаден е преходен облекчен режим за учителите по отношение възрастта за пенсиониране. След изменението на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ от м. март 2001 г., изискването за придобиване право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст отпада и в кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат уволнявани по т. 10 се включват и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст. Принципно уволнението по т. 10 се извършва по преценка на работодателя. Това е негово право, а не негово задължение. Затова, при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ на учител, право на работодателя е да прецени с коя норма да се съобрази - с общата (чл. 68 КСО) или със специалната (§ 5 ПЗР на КСО) и това право не подлежи на съдебен контрол. В смисъла на изложеното, приетото с обжалваното решение, като основание за незаконност на уволнението виждане, че нормата на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО е създадена в интерес на осигуреното лице, с оглед настъпилите по - тежки възрастови изисквания за пенсиониране при действащия към момента общ режим и това лично субективно право на работника или служителя не може да се упражни от работодателя без тяхно съгласие е неправилно. Ако по делото са установени материалноправните предпоставки по § 5, ал. 1 ПЗР на КСО по отношение на уволненото лице, уволнението по реда на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ е законно. Инициативата за прекратяване на трудовото правоотношение принадлежи на страната на работодателя и това произтича от разпоредбата на чл. 328, ал. 1 КТ - "работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2". В настоящия случай към датата на прекратяване на трудовото правоотношение (30.09.2008 г.) ищцата е била навършила 57 години и 5 месеца, а осигурителният и учителски стаж е бил 32 години, 10 месеца и 20 дни, от което следва, че по отношение на нея са били налице материалноправните предпоставките на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, без правото на работодателя да е обусловено от съгласието на ищцата да се прекрати трудовото и правоотношение на посоченото правно основание. От изложеното е видно, че уволнението законно, а предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ неоснователни. Като е приел обратното, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти. Обжалваното решение следва да се отмени и вместо него се постанови ново, с което исковете се отхвърлят. С оглед изхода на делото ищцата ще следва да заплати на ответника направените от него съдебни разноски за трите съдебни инстанции общо в размер на 580 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.