Решение № 7924 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10486/2025 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н. С. С. от гр. Русе срещу чл. 2, ал. 1 и ал. 2, чл. 35а, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, т. 6 в частта относно израза „пътните превозни средства, които не са регистрирани по реда на Наредба № I-45 от 2000 г. и с които се извършват превози с атракционна цел – всяка година“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (обн., ДВ, бр. 104 от 27.12.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм. и доп., бр. 99 от 14.12.2012 г., бр. 73 от 2.09.2014 г., в сила от 1.09.2014 г., бр. 40 от 27.05.2016 г., в сила от 27.05.2016 г., бр. 38 от 8.05.2018 г., в сила от 20.05.2018 г., бр. 80 от 11.09.2020 г., в сила от 12.11.2020 г., попр., бр. 84 от 29.09.2020 г.; изм. с Решение № 3934 от 29.03.2021 г. на ВАС на РБ - бр. 76 от 23.09.2022 г., в сила от 23.09.2022 г.; изм. и доп., бр. 88 от 20.10.2023 г., в сила от 20.10.2023 г.; изм. с Решение № 5518 от 29.05.2023 г. на ВАС на РБ и Решение № 12387 от 12.12.2023 г. на ВАС на РБ - бр. 106 от 22.12.2023 г., в сила от 22.12.2023 г.; Решение № 10142 от 25.10.2023 г. на ВАС на РБ и Решение № 8161 от 1.07.2024 г. на ВАС на РБ - бр. 58 от 9.07.2024 г., в сила от 9.07.2024 г.; изм. и доп., бр. 37 от 2.05.2025 г.; изм. с Решение № 2899 от 12.03.2024 г. на ВАС на РБ, Решение № 1796 от 21.02.2025 г. на ВАС на РБ и Решение № 6673 от 19.06.2025 г. на ВАС на РБ - бр. 68 от 19.08.2025 г., в сила от 19.08.2025 г.), наричана по-долу Наредбата.

С жалбата се иска отмяна на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 изцяло, чл. 35а, ал. 1 изцяло, както и чл. 29, ал. 1, т. 6 относно израза „пътните превозни средства, които не са регистрирани по реда на Наредба № I-45 от 2000 г. и с които се извършват превози с атракционна цел – всяка година“ от Наредбата, като оспорващият излага подробни доводи за незаконосъобразност на процесните разпоредби. Жалбоподателят намира, че чл. 2, ал. 1 от Наредбата противоречи на нормата на чл. 147, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Счита, че чл. 147, ал. 1 ЗДвП определя, че подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност само регистрираните пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел. Посочва, че в чл. 2, ал. 1 от Наредбата мястото на думата „регистрираните“ е променено спрямо мястото ѝ в чл. 147, ал. 1 ЗДвП, за да се промени смисълът на изречението и да се включат и нерегистрираните пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел. В контекста на изложеното счита, че чл. 35а, ал. 1 от Наредбата също противоречи на чл. 147, ал. 1 ЗДвП, тъй като касае периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, които не са регистрирани по реда на Наредба № I-45 от 2000 г. и с които се извършват превози с атракционна цел. По отношение на чл. 29, ал. 1, т. 6 от Наредбата изразява становище, че следва да се разгледа във връзка с чл. 147, ал. 3 във връзка с ал. 1 ЗДвП. С оглед направеното от жалбоподателя тълкуване на чл. 147, ал. 1 ЗДвП, намира, че чл. 29, ал. 1, т. 6 от Наредбата също противоречи на закона. Иска се отмяната на оспорените разпоредби и се претендира присъждането на разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът - министърът на транспорта и съобщенията, чрез пълномощника си юрк. Георгиева, в открито съдебно заседание и писмено становище по съществото на спора, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето ѝ като неоснователна. Твърди, че оспорените текстове на Наредбата не противоречат на цитираните в жалбата разпоредби на нормативни актове от по-висока степен, нито при приемането им са допуснати съществени процесуални нарушения.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената жалба по изложени в писмено становище аргументи.

Настоящият състав на първо отделение на Върховния административен съд намира следното:

Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.

В съответствие с разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.

Жалбата е процесуално допустима в частта на оспорването от Н. С. на разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и чл. 35а, ал. 1 изцяло, както и чл. 29, ал. 1, т. 6 относно израза „пътните превозни средства, които не са регистрирани по реда на Наредба № I-45 от 2000 г. и с които се извършват превози с атракционна цел – всяка година“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (в съответните редакции към ДВ, бр. 104/27.12.2011 г., изм. ДВ, обн. бр. 38 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г., изм. ДВ, обн. бр. 80 от 2020 г., в сила от 12.11.2020 г.), като подадена от лице с правен интерес, тъй като съгласно изискването на чл. 186, ал. 1 АПК Н. С. е обосновал правния си интерес от оспорване на цитираните разпоредби като лице, извършващо превози с атракционна цел, което е вписано в базата данни на община Русе и което пряко се засяга от действието на обжалваните разпоредби. След преценка на данните по делото, съдът намира, че оспорването в така посочената част е допустимо като подадено от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената съдебна защита, срещу отделни разпоредби на подзаконов нормативен административен акт, съгласно чл. 185, ал.2, предл. второ АПК.

Жалбата на Н. С. в частта, съдържаща твърдение за незаконосъобразност на чл. 2, ал. 2 от Наредбата, се явява процесуално недопустима с оглед липсата на правен интерес. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата и за същия съдът следи служебно. Видно от съдържанието на цитираната разпоредба на чл. 2, ал. 2 от Наредбата оспорващият С. не се явява неин адресат, тъй като със същата се предвижда приложимост на Наредбата спрямо превозни средства, чиято конструктивна максимална скорост надвишава 25 km/h, изброени в съответните осем категории. В процесния случай жалбоподателят е вписан в регистъра на лицата, извършващи атракционен превоз на територията на гр. Русе, което означава, че отговаря на изискванията, установени с § 1, т. 57 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, съдържащ легална дефиниция на понятието „превоз с атракционна цел“. Съгласно цитираната дефиниция „превоз с атракционна цел“ е превоз на пътници по предварително определен маршрут от кмета на съответната община с моторни превозни средства от категория М2 или М3 или със състав от превозни средства, състоящ се от моторно превозно средство с максимална конструктивна скорост, непревишаваща 25 km/h, предназначено за теглене на едно или повече ремаркета, специално проектирани за превоз на пътници. Т.е. същият извършва превози с атракционна цел с превозни средства или състав от превозни средства, с които не надхвърля максимална конструктивна скорост от 25 km/h и следователно, оспорващият не управлява никоя от категориите превозни средства, изброени изчерпателно в чл. 2, ал. 2 от Наредбата, всяко от което може да развие максимална конструктивна скорост над 25 km/h. Приложимостта на Наредбата за превозите за атракционна цел е изведена самостоятелно в следващата разпоредба – чл. 2, ал. 3 от Наредбата (в изм. редакция ДВ, бр. 80 от 2020 г.), съгласно която наредбата се прилага и за тролейбусите, трамвайните мотриси и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел. С оглед на горното, оспорването на Н. С. в частта, насочена срещу чл. 2, ал. 2 от Наредбата, се явява недопустимо и в тази част същото следва да бъде оставено без разглеждане, като производството по делото в посочената част се прекрати.

Разгледана по същество жалбата в допустимата й част се явява основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване в процедурата по чл. 185 и сл. АПК е законосъобразността на чл. 2, ал. 1 и чл. 35а, ал. 1 изцяло, както и на чл. 29, ал. 1, т. 6 относно израза „пътните превозни средства, които не са регистрирани по реда на Наредба № I-45 от 2000 г. и с които се извършват превози с атракционна цел – всяка година“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията ( обн. ДВ, бр. 104 от 27.12.2011 г., изм. и доп. ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г., ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г.).

Според жалбоподателя разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата (изм. и доп. ДВ, бр. 38 от 20.05.2018 г.) със следното съдържание: „Периодичните прегледи на ППС по реда на тази наредба са задължителни за всички моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, регистрирани в Република България, и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга“. Твърди, че така цитираната разпоредба противоречи на чл. 147, ал. 1 ЗДвП, като поддържа, че пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, не е установено изискването да са регистрирани.

С. оспорва разпоредбата на чл. 29, ал.1, т. 6 от Наредбата / в редакцията изм. ДВ,бр. 38/2018 г., в сила от 20.05.2018 г.; § 21 от Наредбата за изменение и допълнение – л. 27 от делото/ досежно частта „пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел – всяка година“, съгласно която пътните превозни средства подлежат на периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, както следва: линейките, къмпинг-автомобилите, къмпинг-ремаркетата от категории O2, O3 и O4, колесните трактори с конструктивна максимална скорост, надвишаваща 40 km/h, и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел – всяка година, както и в редакцията изм. ДВ, бр. 80/2020 г. / § 14 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата – стр. 386 от делото/, чл. 29, ал. 1, т. 6 в частта “ и пътните превозни средства, които не са регистрирани по реда на Наредба № I- 45 от 2020 г. и с които се извършват превози с атракционна цела – всяка година“. Във връзка с оспорването в тази част жалбоподателят поддържа, че нерегистрираните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, не следва да преминават такъв технически преглед.

Н. С. оспорва и чл. 35 а, ал. 1 от Наредбата / нов – ДВ, бр. 80 от 2020 г., в сила от 12.11.2020 г./, съгласно който периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, които не са регистрирани по реда на Наредба № I-45 от 2000 г. и с които се извършват превози с атракционна цел, се извършват в контролно – технически пункт от категории II, III или V, който има площ с размери, достатъчни за разполагане на превозното средство. Поддържа, че превозното средство, което извършва превози с атракционна цел, преминава проверка за техническа изправност, само ако е регистрирано и това следва да се осъществи в периода от време, установен в чл. 147, ал. 3 ЗДвП.

Според чл. 168, ал. 1 АПК, съдържащ се в общите разпореди на дял трети от АПК и приложим към настоящото производство, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма; наличието на съществено нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с материално-правни разпоредби; несъответствие с целта на закона.

Наредба № Н-32 от 16.12.2011 год. представлява нормативен административен акт по смисъла на чл. 75 АПК, издаден по силата на законовата делегация от чл. 147, ал. 1, 5, 6 и 8 и чл. 148, ал. 1, ал. 3, т. 4, ал. 4, т. 1, 2 и 3, ал. 6, т. 1, 2 и 3 и ал. 10 от Закона за движението по пътищата. Текстовете предвиждат, че условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства и за издаване на разрешения за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, участващи в движението по пътищата, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувана с министъра на вътрешните работи. С оглед горепосочените разпоредби съдът приема, че оспорените разпоредби на процесната наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията са издадени от компетентен орган.

Актът е издаден в изискуемата форма, обнародван е в Държавен вестник, от формална страна е спазена изискуемата процедура по чл. 78, ал. 2 АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира че при издаването на оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, поради неизпълнение на изискванията по чл. 28, ал. 2 ЗНА, както и на такива по глава Пета, раздел III от АПК, касаещи изработването на проекта, публикуването и приемането му, представляващи самостоятелно основание за отмяната на нормативния акт в оспорената му част.

1.Относно оспорените разпоредби от Наредбата, в редакцията си към ДВ, бр. 38/08.05.2018 г., в сила от 20.05.2018 г., настоящият съдебен състав намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради неизпълнение на изискванията по чл. 28, ал. 2 ЗНА. В изпълнение на изискването на чл. 26, ал. 3 от ЗНА проектът на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 год. от 2018 год. и докладът към него са публикувани на 31.01.2018 год. (л. 562 от делото) с посочена дата на приключване на консултациите – 14.02.2018 год., но мотивите/докладът не съдържат информация относно изискуемите елементи, визирани в чл. 28, ал. 2, т. 3 и 4 от ЗНА. Не се съдържа каквото и да било обсъждане на средствата, необходими за прилагане на изменената наредба. Мотивите трябва да съдържат и очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива, според чл. 28, ал. 2, т. 4 от ЗНА, но в случая не е обективирана информация, позволяваща да се приеме, че това изискване е спазено. Съгласно доклада от заместник- министъра на транспорта, информационните технологии съобщенията с вх. № 11-05-7991/23/22.03.2018 г. измененията и допълненията в Закона за движение по пътищата и в процесната Наредба са свързани с транспониране на разпоредбите на Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 03 април 2014 относно периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета. В т.1.1. от доклада е предвидено, че се разширява обхвата на категориите превозни средства, които подлежат на периодични прегледи за проверка на техническата им изправност, като е упоменато, че колесните трактори с максимална конструктивна скорост, надвишаващи 40 km/h се използват за заместване на товарните автомобили в транспортните дейности на местно равнище и техният рисков потенциал е съпоставим с този на товарните автомобили, което е предпоставка същите да преминават на преглед за проверка на техническата им изправност. По отношение на пътните превозни средства, които се използват за превози с атракционна цел, и които подлежат на технически преглед съгласно изменението в чл. 29, ал. 1, т. 6 in fine, липсват каквито и да било мотиви в доклада относно проекта на Наредбата за изменение и допълнение, обн. ДВ, бр. 38/2018 г.

Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗНА (в относимата редакция ДВ, бр. 46 от 2007 г.) преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. В случая по отношение на приетия проект на наредбата това законово изискване не е спазено. Видно от представените по преписката доказателства, не са налице такива, които да удостоверят публикуването през 2011 год. на интернет страницата на ведомството проекта на наредбата заедно с мотивите, съответно доклада към него, и за какъв период. По отношение на приемането на Наредбата през 2011г. не са представени никакви допълнителни доказателства. Срокът, предвиден в чл. 26, ал. 2 ЗНА, не е формално изискване, а израз на минимална гаранция за спазване на принципите за откритост и съгласуваност.

Съпоставката на атакуваните текстове, с посочените по-горе, относими части от мотивите и доклада, налага извод, че последните се свеждат единствено до кратък и най-общо формулиран преразказ на въвежданите разпоредби, който не може да бъде отъждествен с мотиви, отговарящи на всички императивни изисквания по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Липсата на изискуемото от закона съдържание на мотивите, освен формално нарушение по посочения текст, не дава възможност на съда и да извърши проверка спазени ли са принципите, на които трябва да отговаря подготовката на подзаконовия нормативен акт. Още повече, че според изричното правило на чл. 28, ал. 4 ЗНА, проект за нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад и предварителна оценка на въздействието, съгласно изискванията по ал. 2, не следва изобщо да се обсъжда от компетентния орган. Чл. 77 АПК на свой ред въвежда задължително обсъждане на проекта, ведно с представените по него становища, предложения и възражения. Анализът на горепосочените разпоредби налага извода, че императивно уредената от законодателя, процедура, цели спазване на принципите по чл. 26, ал. 1 ЗНА, включително и осигуряването на възможност за излагане на тезите на заинтересованите лица и тяхното обсъждане, преди приемането на подзаконовия нормативен акт, а не след това - при неговото оспорване, с всички произтичащи от това последици. С оглед формулировката на чл. 77 от АПК, текстът е относим към всички предложения и възражения, и предполага съобразяване, както с правилото на чл. 28 от ЗНА, така и с това на чл. 26 от ЗНА. Наред с горното, обратно на наведените от ответника доводи, предвид задължителния характер на изискванията по чл. 77 АПК и чл. 28, ал. 2 ЗНА, неизпълнението на горепосочените процедурни правила винаги представлява съществено нарушение, налагащо отмяната на атакувания нормативен административен акт и само на това основание.

2. Аналогични съображения следва да бъдат изложени и за оспорените разпоредби (в редакцията съгласно изм. и доп. ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г., в сила от 12.11.2020 г.).

Налице е произнасяне на Върховния административен съд с влезли в сила съдебни решения, с които са отменени като незаконосъобразни съответни разпоредби от процесната Нареба, в редакцията към ДВ, бр. 80/2020 г. поради съществени нарушения на чл. 26 и чл. 28 ЗНА и чиято сила на пресъдено нещо следва да бъде зачетена съгласно чл. 193, ал. 3, чл. 194 и чл. 195, ал. 1 АПК, а именно това са решение № 3934 от 29.03.2021 год. по адм. д. № 12473/2020 г. (частично отменено и частично оставено в сила с решение № 8161 от 01.07.2024 г. по адм. д.№ 1899/2024 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав), както и решение № 2899 от 12.03.2024 год. по адм. д. № 3973/2023 год. (оставено в сила с решение № 6673 от 19.06.2025 г. по адм. д. № 4418/2025 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав). Не е налице недопустимост на оспорването в тази част, тъй като влезлите в сила съдебни актове се отнасят до други разпоредби от процесната Наредба. С цитираните влезли в сила съдебни решения е формиран извод, че при приемане на Наредбата за изменение и допълнение, обн. ДВ, бр.80/2020 г. административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Видно от представената административна преписка проект на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 год. и мотивите към него са публикувани на 12.04.2019 год. (л. 563 от делото) с посочена дата на приключване на консултациите - 13.05.2019 год. След отразяване на направените бележки и изменения в първоначално публикувания проект наредбата е публикувана за повторно обсъждане в нов четиринадесетдневен срок на 28.02.2020 год.(л. 564 от делото). Спазването на сроковете по чл. 26, ал. 4 от ЗНА е задължение на органа, произтичащо от изпълнението на приложимите в случая разпоредби. Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗНА, в актуалната редакция на текста по ДВ, бр. 34 от 2016 год., преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува заедно с мотивите, съответно - доклада и предварителната оценка на въздействието по чл. 20 от ЗНА. В тази връзка следва да бъде изследвано и наличието на изискуемото според чл. 28, ал. 2 от ЗНА съдържание на мотивите. Те трябва да сочат причините, налагащи приемането на акта. В изпълнение на това изискване в Портала за обществени консултации в случая е посочено само, че проектът на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 год. е разработен в изпълнение на ангажимента по Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух (2018 - 2024) в България, с която е отчетено лошо качество на атмосферния въздух в страната, свързано със значително превишаване на допустимите норми на емисиите от прахови частици в големите градове предимно от вредното въздействие на моторните превозни средства, свързано с емисиите им от отработени газове.

Съобразно чл. 28, ал. 2, т. 2 от ЗНА в мотивите следва да се посочат и целите, които се поставят, като в тези към процесния проект за изменение на наредба е записано единствено, че инициативата на общините е да се ограничи движението на моторни превозни средства, отделящи високо количество вредни емисии в определени части на населеното място в дните с пикови стойности на замърсяване на въздуха. В тях следва да бъдат отразени финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата наредба - чл. 28, ал. 2, т. 3 ЗНА, но мотивите на процесното изменение не съдържат каквото и да било обсъждане на средствата, необходими за прилагане на изменената наредба, независимо от въведежданите с нея нови изисквания. Мотивите трябва да съдържат и очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива, според чл. 28, ал. 2, т. 4 ЗНА, но в случая не е обективирана информация, позволяваща да се приеме, че това изискване е спазено. В т. 4 от доклада е посочено, че се въвеждат ред и условия за извършване на периодични прегледи за проверка на техническа изправност на ППС, които се извършват превози с атракционна цел. Цитирана е разпоредбата на чл. 147, ал.1 ЗДвП и съответно са посочени §2, § 14, § 18, § 24 и § 25 от Наредбата за изменение и допълнение, касаещи редът и условията за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, извършващи превози с атракционна цел. Следователно, не може да се приеме, че са изпълнени изискванията по чл. 28, ал. 2 ЗНА, тъй като докладът в посочената част само указва, че е предвиден ред и условия за проверка на техническа изправност на ППС, извършващи превози с атракционна цел, но липсва съответна обосновка за предвиденото изменение и допълнение на Наредбата. Преразказът на съответните разпоредби не означава изпълнение на нормативно установеното изискване за мотивираност на подзаконовия нормативен акт съгласно чл. 28, ал. 2 ЗНА.

Следва да е направен анализ и на съответствието с правото на Европейския съюз, но такъв липсва в мотивите към проекта на наредбата, публикувани за обществено обсъждане на 12.04.2019 год. и съответно на 28.02.2020 год. Мотивите към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 год., публикувани в Портала за обществени консултации, съдържат единствено отбелязването, че "с проекта се постига напредък по изпълнение на една от мерките в изпълнение на решение на Съда на Европейския съюз от 5.04.2017 год. по дело С-488/15 (ФПЧ10) срещу Република България за неспазване на нормите за качество на атмосферния въздух. Мярката е свързана с категоризацията на моторните превозни средства в екологични групи в зависимост от отделяните от тях емисии на вредни вещества". Не е налице спазване на изискването да е налице извършен анализ на съответствието на измененията с правото на Европейския съюз, несъмнено предполагащ преценка на пропорционалността на изискванията, въвеждани с атакуваните допълнения на Наредбата. Няма анализ спазени ли са нормите на административното регулиране с оглед финансовата или друга материална тежест, която адресатите им следва да понесат при тяхното изпълнение.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че мотивите не съдържат информация относно изискуемите елементи, визирани в чл. 28, ал. 2, т. 3, 4 и 5 ЗНА, даващи гаранция за спазването на основните принципи при изработването на проект на нормативен акт - обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Изложеното не се опровергава и от наличния по преписката доклад до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията с рег. № 10-03-130/21.08.2020 год. (л.526 и сл. от делото). В доклада е цитирано единствено решението на Съда на ЕС, без какъвто и да е анализ на съответствието на проекта с останалите източници на правото на ЕС, а по отношение на финансовите средства се сочи само, че предложението не оказва пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет и не са необходими финансови и други средства за прилагане на новата уредба.

Поради изложеното, без да обсъжда изложените от оспорващия твърдения за противоречия на оспорените текстове с материалноправни разпоредби от нормативни актове от по-висока степен и за несъобразяване с целта на закона, Върховният административен съд, състав на първо отделение, приема, че оспорените по делото разпоредби от горецитирана Наредба следва да бъдат отменени.

С оглед изхода от спора претендираното от ответника по касация юрисконсултско възнаграждение не се дължи. Жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски, което е основателно. Видно от приложените доказателства, сторените от Н. С. С. разноски по водене на делото са в размер на 5,11 евро – внесена държавна такса за разглеждане на първоинстанционната жалба, 15,34 евро – такса за обнародване в ДВ, 26,64 евро – разходи за явяване в съдебно заседание на 18.02.2026г., 26,64 евро – разходи за явяване в съдебно заседание на 18.03.2026г., 26,64 евро – разходи за явяване в съдебно заседание на 29.04.2026г., 28,80 евро – разходи за явяване в съдебно заседание на 10.06.2026г. или общо 129,17 евро съдебно-деловодни разноски, от които с оглед изхода на спора (недопустимост на оспорването срещу чл. 2, ал. 2 от Наредбата и уважаване на жалбата в останалата й част) следва да му се присъдят разноски в общ размер на 96,87 евро.

Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,