Определение № 939 от 15.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7185/2014 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от В. П. Т. срещу разпореждане от 10.10.2014 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 4/2013 г. С него, на осн. чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК, е върната касационна жалба вх. № 80066690/03.09.2014 г. на В. П. Т. против въззивното решение, постановено по делото на 01.07.2013 г.. Т. иска отмяна на разпореждането, като се позовава на следното: последната фаза на иска за делба е чл. 288, ал. 2 ГПК, отм.; искът за делба не се погасява по давност; ако собственик не плати сумата в едномесечен срок от влизане на решението в сила, това решение се обезсилва по право; съдът не спазил чл. 75, ал. 2 ЗН за нищожност на делбата поради липса на съделител; по чл. 303, т. 1 ГПК заинтеросаваната страна може да поиска отнмяна на влязло в сила решение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Софийски районен съд се е произнесъл с решение по чл. 288, ал. 6 ГПК от 1951 г., отм., по иск на В. Т., относно възлагателно решение, постановено на 18.02.1974 г. по чл. 288, ал. 2 ГПК от 1951 г. отм. Това решение е обезсилено като недопустимо, на осн. чл. 209, ал. 1 ГПК от 1951 г., отм. от въззивния съд. Въззивното решение е връчено на Т. лично, на 16.07.2013 г., с указание, че може да го обжалва в едномесечен срок, който изтича на 16.08.2013 г. – петък, присъствен ден. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба, чрез Софийски районен съд, където делото е било върнато за архивиране. Върху касационната жалба е поставен вх. № 8006690/03.09.2014 г. Администриращият съдия от въззивния Софийски градски съд е дал възможност на Т., ако жалбата е била подадена надлежно преди 03.09.2014 г. – поставената датата с входящия номер в регистратурата на СРС, да представи доказателства за това и му е дал за изпълнение едноседмичен срок от съобщението. Такива доказателства не са представени и с обжалваното разпореждане касационната жалба е върната. Не са въведени твърдения, нито са представени доказателства и с частната жалба, предмет на настоящото производство, Т. да е подал касационна жалба в срок до 16.08.2013 г. - по поща, или в канцеларията на съда. При тези данни, правилно касационната жалба е върната, на осн. 286, ал. 1, т. 1 ГПК. Доводите в частната касационна жалба нямат отношение към обстятелствата, имащи значение за спазване на срока по чл. 283 ГПК, съответно за точното приложение на чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК. Обстятелството, че искът за делба не се погасява по давност, няма отношение към сроковете, в които следва да се подадат въззивните и касационни жалби, съответно последиците при пропускането им. Отделно, в ослучая, делбата е и извършена. Дали делбата е нищожна, платени ли са сумите за уравнение от съделителите, са също все обстоятелства, нямащи отношение към съществения правен проблем в случая – касационната жалба подадена ли е в срок и, съответно, съдът правилно ли я е върнал. Правото за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК няма никакво отношение към сроковете за касационно обжалване и последиците при пропускането им. В заключение, разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение