Определение № 777 от 11.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1452/2023 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца „Дроксик“ЕООД, [населено място] срещу определение № 7476 от 26.06.2023г. по ч.в.гр.д.№ 2026/2023г. на Софийски градски съд за потвърждаване на определение №[ЕИК] от 14.11.2022г. за прекратяване на производството по гр.д.№ 60176/2020г.на Софийски районен съд, 141 състав поради отсъствие на международна компетентност на българския съд по предявените от ищеца искове. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно с твърдението, че компетентността на българския съд произтича от разпоредбата на чл.7,т.1,б.“а“ във вр. с б. „ б“ от Регламент (ЕС) 1215/2012 - мястото на изпълнение на договора от 08.08.2019г., сключен между клиент - дружество, регистрирано в [населено място], Германия и доставчик „Дроксик“ООД, регистрирано в България със седалище в [населено място] за изработване на софтуер (софтуерно програмиране разработване и рестартиране на уеб страница) е в България. Обжалващата страна поддържа, че услугата, за изпълнението на която се претендира процесното възнаграждение на доставчика (изработващия), дължимо съгласно договора, е извършена от служители на ищеца в офиса на изпълнителя в [населено място], в електронна среда на ищеца и на сървър, намиращ се в България. Посочва се и, че ответникът не е предоставял своя електронна среда за преглед или тестване на продукта, както и хранилище за съхранение на софтуера. Поддържа се, че предвид характера на услугата - изработване на софтуер в интернет среда не е възможно да се определи мястото на предоставяне на услугата, различно от мястото на фактическото осъществяване на дейността по изработването на софтуера; че в настоящата хипотеза свързването на мястото на предоставяне на услугата мястото на което се намира получателят й, с цел определяне на международната подведомственост на спора не е възможно, тъй като услугата може да бъде получена на всяко място на света, съответно във всяка държава, с достъп до интернет. Искането е за отмяна на определението и на потвърдения с него акт и връщане на делото за разглеждане на спора от сезирания компетентен съд. Представено е и изложение на основанията за осъществяване на частния касационен контрол. Съставът на ВКС констатира недопустимостта на предприетото частно касационно обжалване. Спорът е търговски - между две търговски дружества с предмет заплащане на възнаграждение по договор за програмна услуга -абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1,ал.1,т.13, предложение пето ТЗ. Качеството на страните (търговци) и основанието на претендираното вземане (абсолютна търговска сделка) определят и търговския характер на делото. Цената на иска - размерът на претендираното възнаграждение е 5 175 евро, ведно със 750 евро - неустойка за забава, чиято левова равностойност е далеч под прага на допустимото обжалване пред ВКС на решенията по търговски дела - чл.280,ал.3,т.1, предл. второ ГПК, а съгласно разпоредбата на чл. 274,ал.4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Неточното посочване в акта за СГС на възможността той да бъде обжалван пред ВКС не създава такова право, тъй като правото на обжалване е установено с императивни правила. По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т.о.