Определение № 7105 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6345/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл.166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на район „Приморски“-Община Варна, чрез ст. юрк. М. Щерева като процесуален представител, против определение № 6296 от 18.05.2026 г., постановено по адм. дело № 1510/2026 г. по описа на Административен съд – Варна. Наведени са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт с твърдения, че последният е бил съобщен на органа след часа на насроченото принудително изземване на процесния имот, което не е проведено, видно от съставения констативен протокол. Иска се отмяна на определението. Ответникът – Е. Г. Г., не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена е срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 166, ал. 3 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение, административният съд по жалба на Е. Г. Г., е спрял предварителното изпълнение на заповед № 156/12.05.2026 г., издадена от кмета на район "Приморски“ при Община Варна, с която на осн. чл.65, ал.1 и ал.2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, е наредено да се изземе общинско жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр. Варна, [жк], [адрес], за който е съставен Акт за общинска собственост № 2223/17.12.2001 г., което се държи от жалбоподателката без правно основание. За да постанови този резултат, съдът е приел, че предмет на оспорване по делото е заповед, издадена на основание чл. 65, ал.1 ЗОС, жалбата срещу която не спира изпълнението й съгласно нормата на чл. 65, ал. 4 ЗОС, но допуснатото по силата на закона предварително изпълнение може да бъде спряно при всяко положение на делото до влизане в сила на съдебното решение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, според правилото на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК. С оглед на горното и обстоятелствата в конкретния случай, съдът е констатирал, че жалбоподателката е доказала, че предварителното изпълнение на заповедта би й причинило значителна или трудно поправима вреда. Последната се свързва с жилищния характер на имота-предмет на изземване, който оспорващата е обзавела и ползва продължително време, с оглед на което и ниските й доходи, засегнатия личен интерес на същата е противопоставим на презюмирания от закона обществен интерес от изземването на имота. При преценка на баланса между накърнените интереси на жалбоподателката и тези, които се охраняват от предварителното изпълнение на оспорения административен акт, извършена в съответствие с чл. 6 АПК и чл.8 от ЕКЗПЧОС, съдът е приел, че от предварителното изпълнение на заповедта биха настъпили значителни или трудно поправими вреди. Постановеното определение е правилно. Същото е обосновано от доказателства по делото и е постановено в съответствие със закона. Формираните от административния съд мотиви за основателност на искането на жалбоподателката са правилни. Както се посочи, с процесната заповед по чл.65, ал.1 ЗОС, е наредено изземване на общински жилищен имот, който се държи без основание. Съобразявайки разпоредбата на чл. 65, ал.4, изр. второ ЗОС, правилно съдът е констатирал, че подадената жалба не спира изпълнението на административния акт, тъй като предварителното му изпълнение е допуснато по силата на закона. В ЗОС не са предвидени основания за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 от АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В случаите на издадени заповеди по чл.65, ал.1 ЗОС, презумпцията по закон е, че предварителното изпълнение е в полза на общината, а допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението им, е с цел да се даде временна защита на твърдяното от оспорващия право да владее и държи имота – предмет на изземване. Този вид защита е временна и има сила до решаване на въпроса за законосъобразността на обжалвания акт. В случая, пред административния съд жалбоподателката установява вероятността от причиняване на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, в резултат на предварителното изпълнение на заповедта. Предмет на изземване е жилище, обзаведено и ползвано от оспорващата продължително време, които обстоятелства, преценени в съвкупност с данните за ниските й месечни доходи от трудово правоотношение, доказват съществено засегнат личен интерес на същата, противопоставим на обществения интерес от изземването на имота. Извън горното и доколкото оспорената заповед е за изземване на жилищен имот, правилно съдът е обсъждал принципа за съразмерност по чл.6 АПК и защитата на правото по чл. 8 ЕКПЧ, изискващи намесата на администрацията да не доведе до последица, при която изземването на имота да остави лицето бездомно. С оглед на изложеното, като е приел, че по делото е установена вероятност за настъпване на вреди от вида на посочените в чл.166, ал.2 АПК за оспорващата и е спрял предварителното изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Настоящият касационен състав счита за необходимо да посочи, че в частната жалба липсват конкретни доводи, обосноваващи твърденията за неправилност на обжалваното определение. Правно ирелевантни са доказателствата за късното съобщаване на оспорения съдебен акт, тъй като насроченото принудително изземване на процесния имот не е проведено, т.е. издадената заповед не е изпълнена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение