Определение № 270 от 11.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2160/2018 г.

Производството е образувано като такова по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК – по частна касационна жалба с вх. № 70480/21.05.2018 г. на ищцата по делото С. Е. Й. срещу определение № 8312/13.04.2018 г., постановено по частно гр. дело № 4310/2018 г. на Софийския градски съд. С обжалваното определение е потвърдено (оставено в сила) определение № 339402/15.02.2018 г. по гр. дело № 63328/2017 г. на Софийския районен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателката и е прекратено производството по същото първоинстанционно гр. дело. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира частната касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения: С потвърденото от въззивния съд първоинстанционно определение, районният съд по реда и на основание чл. 130 от ГПК е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения от жалбоподателката срещу ответника Софийския районен съд, иск за обезщетение на имуществени вреди за сумата 2 445 лв. Цената на този иск, посочена и в исковата молба, е 2 445 лв., т.е. – под 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, въззивното решение, което би било постановено по този иск, не подлежи на касационно обжалване. От това следва, че съгласно препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК, и атакуваното по настоящото дело въззивно определение на окръжния съд, не подлежи на касационно обжалване. Предвид горното, подадената частна касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение