Решение № 554 от 19.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2665/2011 г.

Решение № 554 от 19.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2665/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийската апелативна прокуратура против решение № 115 от 18.IV.2011 г. по внохд № 67/2011 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъдата на Софийския градски съд от 5.VII.2010 г. по нохд № 3833/2009 г. В протеста се твърди, че въззивното решение е постановено в нарушение на закона и при съществени процесуални нарушения, затова се иска неговата отмяна с връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа протеста по изложените в него съображения и с направеното искане. Защитникът на подсъдимия В. П. П. не счита протеста за основателен и иска оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда от 5.VII.2010 г. по нохд № 3833/2009 г. на Софийския градски съд В. П. П. е признат за невиновен в незаконното държане с цел разпространение на 8.66 гр амфетамин с различно процентно съдържание на активния му компонент и обща стойност 259.80 лв., при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. четвърто НК, извършено в София в съучастие като съизвършители с К. С. М. от неустановена начална дата до 9.IХ.2008 г. С протестираното решение присъдата е потвърдена. Протестът е неоснователен макар някои от твърдяните в него обстоятелства да са верни. Оплакването за допуснато от въззивния /и първоинстанционния/ съд нарушение на материалния закон не налага отговор. В негова подкрепа подалият протеста прокурор не е посочил доводи, подкрепящи касационното основание по чл. 348, ал. 2 НПК - неправилно прилагане на закона или неприлагане на закона, който е следвало да се приложи съобразно приетите за установени факти. Точно обратното, всички възражения са срещу приетата за установена от двете съдебни инстанции фактическа обстановка и тя именно се счита за неправилна поради нарушаване основните принципи на чл. 13 и 14 НПК, изразяващо се в липсата на комплексно оценяване взаимнодопълващите се показания на свидетелите Е. Др. Б. и Д. Й. Д., дадени от последния при досъдебното разследване, прочетени в проведеното на 5.VII.2010 г. съдебно заседание на основание чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 НПК, както и с признаването от К. Ст. М., че в съучастие като съизвършители с подсъдимия П. са държали с цел разпространение предмета на престъплението, за което П. е обвинен, което признание се съдържало в одобреното споразумение, постигнато и сключено между прокурора и защитника на М. след образуването на съдебното производство. Изложените от прокурора съображения не могат да бъдат споделени въпреки правилността на твърдението му, че внесените и влезли в сила при първоинстанционното разглеждане на делото изменения на чл. 281 НПК /обн., ДВ, бр. 32 от 27.IV.2010 г., в сила от 28.V.2010 г./ са позволили четенето на дадените от Д. Д. при досъдебното разследване показания, от която възможност първоинстанционният съд се е възползвал в проведеното на 5.VII.2010 г. съдебно заседание. В действителност, обаче, нито в тези показания на свидетеля, нито в показанията на Ем. Б. се съдържа информация, достатъчна П. да бъде признат за виновен съобразно повдигнатото срещу му обвинение. Според казаното от Д. /показанията му са на л. 141 от досъд. разсл./ двамата с П. са били в апартамент заедно с М. Излезли са, П. провел телефонен разговор, след който и по негово настояване Д. се върнал в същия апартамент да го изчака. При връщането си Д. заварил в "апартамента на масата в хола ... пликче с амфетамин", предназначен за него, който амфетамин свидетелят предполага К. М. да го "е взел ... от някъде" докато двамата с П. са "обикаляли в центъра". Този свидетел е заявил още, че "доколкото" му е известно и намереното в дома на М. наркотично вещество, за което П. е обвинен, и намерения у Матов при задържането му в района на Централната автогара амфетамин за 15 424 лв., "е общ и на двамата". Дотук твърдение от страна на Д. не друг, а именно подсъдимият да е доставил в жилището на К. М. намереното там наркотично вещество, няма. Такова твърдение няма и в показанията на Е. Б. Изнесените от Б. обстоятелства са свързани с престъпната дейност на двамата, М. и П., като цяло, събраната за която дейност информация е позволила предотвратяването разпространението на намерения при задържането на М. наркотик, но в тях липсват данни в подкрепа на обвинението и срещу П. В показанията на разпитаните като свидетели, а осъдени преди това с одобрено споразумение К. М. и Г. Ц. М., също не се съдържат уличаващи подсъдимия П. факти, такива няма и в показанията на свидетеля В. Р. Г. Що се отнася до споразумението, последиците от него на влязла в сила присъда по въпросите, поставени в чл. 301, ал. 1 НПК, могат да се отнесат само към обвиняемия /подсъдимия/, който е приел делото да се реши по реда на чл. 381 - 384 НПК, но не и това му решение да предопределя изхода на делото по отношение на останалите обвинени.Ето защо и съобразно дотук изложеното, ВКС в състав от трето н. о., на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК PEШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 115 от 18.IV.2011 г. по внохд 67/2011 г. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно.