Определение № 50004 от 15.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3154/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с правно основание чл. 248 ГПК на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез процесуален представител, с искане да бъде изменено постановеното по реда на чл.288 ГПК определение №50331/09.10.2023г. по настоящото дело в частта, с която на основание чл. 78, ал.3 ГПК Комисията е осъдена да плати на ответниците по касация разноски. В молбата са изложени съображения, че искането на ответниците за присъждане на разноски не е заявено своевременно, доколкото отговорът им срещу касационната жалба на Комисията е постъпил по делото след изтичането на срока по чл.287, ал.1 ГПК. Ответникът по молбата-М. Н. И., чрез адв. Н. А., оспорва същата, като неоснователна. Конституираните по делото (на мястото на починалия на 25.01.2023г. ответник Н. А.) Н. Н. А. Б. и М. Н. А. Б., представлявани от своята майка и законен представител М. Н. И., не изразят становище по молбата на КПКОНПИ. Върховният касационен съд, състав на ІV Гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в срока по чл.248, ал. 1 ГПК. По нейната основателност съдът намира следното: С определението № 50331/09.10.2023г. по настоящото дело съставът на ВКС не е допуснал до касационно обжалване решение №65/21.04.2022г. по в.гр.дело № 493/2021г. на Бургаския апелативен съд в обжалваната от КПКОНПИ част и е осъдил Комисията да плати на ответниците в производството разноските за платено адвокатско възнаграждение. Съдът не е отчел, че депозираният на 17.02.2023г. от ответниците М. Н. и Н. А., чрез пълномощник, отговор на касационната жалба на КПКОНПИ е след срока по чл. 287, ал.1 ГПК, който за тях е започнал да тече на 01.07.2022г. и е изтекъл на 01.08.2022г. С изтичането на срока по чл.287, ал.1 ГПК е преклудирана възможността на ответниците по касация да участват в тази предварителна фаза по селекция на постъпилата касационна жалба, погасена е възможността им да заявят претенция за разноските, направени в производството по чл. 288 ГПК, както и да представят доказателства, че са извършили такива. Това налага постановеното по чл.288 ГПК определение да бъде изменено в частта, с която съдът е осъдил Комисията, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, като се остави без уважение искането на ответниците по касация за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО