Определение № 110 от 27.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 173/2015 г.

Производството е за възобновяване на нохд.№3100/2007 г. на Софийски градски съд ,образувано по искане на задочно осъдения М. М. К.. В съдебно заседание искането се поддържа лично от осъдения и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура ,намира че искането на осъдения е подадено в срок и е основателно ,а освен това абсолютната давност за повдигнатото срещу К. обвинение е изтекла още на 26.09.2011 г. В отговор на становището на представителят на Върховната касационна прокуратура ,защитата на осъдения и самия осъден са направили искане, производството по делото да бъде прекратено,поради изтекла давност. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 26.03.2009 г. постановена по нохд.№3100/2007 г. на Софийски градски съд ,подсъдимия тогава М. М. К. е признат за виновен на 24.09.1996 г. в [населено място] ,в съучастие с Л. И. И. и неустановени по делото лица ,като извършител отвлякъл С. Г. и противозаконно я лишил от свобода ,бил въоръжен и деянието е извършено от повече от две лица,поради което и на основание чл.142 ал.2 т.1 и 2 вр. с ал.1 НК вр. с чл.20 ал.2 НК,вр. с чл.2 ал.1 НК и при условията на чл.54 НК, е осъден на три години лишаване от свобода,като е оправдан по обвинението в това ,да е извършил деянието в съучастие с още три лица.Признат е за виновен и в това ,че на 24 срещу 25.09.1996 г. на същото място ,по отношение на същото лице извършил и престъпление по чл.214 ал.2 т.4 и 5 вр. с ал.1 НК вр. с чл.18 ал.1 НК вр. с чл.2 ал.1 и чл.54 НК,за което е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 200 лв.На основание чл.23 ал.1 НК на К. е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от три години ,присъединена е и глобата на основание чл.23 ал.2 НК.На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от пет години.Така определеното общо наказание на основание чл.25 ал.2 НК е групирано с наказанието по нохд.№747/2003 г. на Районен съд гр.Свиленград и е най-тежкото в групата. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения М. К.: Направените в искането за възобновяване доводи за допуснати съществени процесуалните нарушения и нарушение на закона ,няма как да бъдат обсъждани, след категоричното изявление на осъдения ,че наказателното производство срещу него следва да се прекрати, поради изтекла погасителна давност. Както бе посочено по горе ,деянията(по чл.142НК и по чл.214НК), за които К. е осъден са извършени на 24 и на 24 срещу 25 септември 1996 г. в [населено място], и на 26.09.2011 г. съобразно разпоредбата на чл.81 ал.3 НК вр. с чл.80 ал.1т.3 НК,по отношение на тях е изтекла т.н. абсолютна погасителна давност. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1т.2 НПК вр. чл.24 ал.1т.3 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение