Определение № 132 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Ф. Д. като пълномощник на Т. Е. Т., Е. Т. К. и А. К. К., против определение № 422 от 26.11.2012 г. по гр.д. № 525/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. С него е оставена без уважение молбата на Т. Т., Е. Т. и А. К. за допълване по реда на чл. 248 ГПК на определение № 448 от 21.09.2010 г. по същото дело, постановено в производство по чл. 288 ГПК, в частта за разноските. Наведени са оплаквания за необоснованост на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че частната жалба е недопустима. Съгласно чл. 248, ал.3 ГПК определението по чл. 248, ал.1 ГПК подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване самото решение. В случая е оставено без уважение искане за изменение в частта на разноските на определение, постановено в производство по чл. 288 ГПК. Това определение не подлежи на обжалване, поради което не подлежи на инстанционен контрол и определението по чл. 248 ГПК. Затова това частната жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Водим от гореизложеното съдът