Решение № 403 от 5.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 684/2009 г.

Решение № 403 от 5.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 684/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадени четири касационни жалби против въззивно решение № I-141 от 29.09.2008 г. по в. гр. д. № 793 по описа за 2007 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № 118 от 2.07.2007 г. по гр. д. № 263/2006 г. на Районен съд П. и вместо това е постановено друго, с което е прогласена нищожността на сключения между В. Т. С., С. Г. У., С. Г. У. - Иванова, Ф. Д. С., И. С. С., П. Г. С., Георги Д. С., П. И. Гочева, Кера И. С., С. А. Ж., М. А. С. - от една страна и И. Д. Д. и Т. Н. Д. - от друга страна, договор за замяна на 9/10 ид. ч. от им. № 16431 по плана за земеразделяне на гр. Поморие, представляващ- Т. насаждения/изоставени/, с площ от 1.574 дка, трета категория, местността "Кротиря" със 3 750/9 740 ид. ч. от поземлен имот № 078029,находящ се в землището на с. Черни връх, община К., местността "Дебелата кория", с начин на трайно ползване-нива, сключен с н. а. № 31, т. II рег. № 1526 д. № 173/95 г. като привиден и прикриващ договор за покупко-продажба, обявил е за валидна сделката за покупко-продажба на 9/10 ид. ч. от имот им. № 16431 по плана за земеразделяне на гр. Поморие, прикрита като договор за замяна с н. а. № 31, т. II рег. № 1526 д. № 173/95 г., постановил е С. С. В. да изкупи 9/10 ид. ч. от имот им. № 16431 по плана за земеразделяне на гр. П. за сумата от 55 277 лв. и са п8рисъдени дължимите разноски. Искането на Ф. Д. С., И. С. С., П. Г. С., Георги Д. С. /заличен като страна поради настъпила смърт пред касационната инстанция, като на негово място е конституирана единствената му наследница-Д. Г. С./, С. А. Ж. и М. А. С. посочено в подадената от тях касационна жалба, както и на касаторите С. Г. У. и С. Г. У. - И. - е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл. 281, т. 3 от ГПК и решаване на спора по същество с оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендират направените по делото разноски. Искането на касаторите И. Д. Д. и Т. Н. Д., посочено в подадената от всеки един касационна жалба е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл. 281, т. 3 от ГПК и решаване на спора по същество с отхвърляне на предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и чл. 33, ал. 2 от ЗС. Претендират направените по делото разноски. С определение № 764 от 6.07.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка със следните поставени въпроси - 1.за връзката между исковете по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, със следните подвъпроси: за възможността да се разкрива симулация на базата на косвени доказателства /т. е. без наличие на "обратно писмо"/, за това-годни доказателства за настоящия спор ли са изявленията на лица, отразени в протокол от съдебно заседание по друг спор, както и възможно ли е установяване на привидност на сделката от трето, неучастващо в нея лице, 2.за уважаването на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС необходимо ли е установяването на всички действително уговорени условия на продажбата и по-специално- следва ли в случая да се приеме, че размера на продажната цена е 55 277 лв. и 3.преюдициален за настоящия ли се явява спора по гр. д. № 212/07 г. на Б. с предмет-установяване на действителността на договор за делба от 1996 г., от който произтича съсобствеността по отношение на заменения имот между ищцата по делото и първите единадесет ответника. В съдебно заседание нито една от страните не се явява лично. И четирите групи касатори се представляват от процесуални представители /не се явява такъв само за касаторите С. Г. У. и С. Г. У. -Иванова/, които поддържат подадените жалби. Ответницата В. също се представлява, като нейният представител оспорва подадените жалби и желае обжалвания акт за бъде оставен в сила. Всички явили се представят писмени бележки. Останалите ответници-не се явяват и не се представляват. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Фактите по делото са следните: Ищцата и първите единадесет ответници са били съсобственици-по силата на договор за доброволна делба от 1996 г. -на имот № 16431 по плана за земеразделяне, находящ се в землището на гр. Поморие, областта "Кротиря", като делът на ищцата е 1/10 ид. ч. Първите единадесет ответници са заменили с н. а. № 31, т. II рег. № 1526 д. 173 на 18.04.2005 г. собствената си 9/10 ид. ч. от този имот с имот, придобит две седмици по-рано от последните двама ответници / И. Д. и Т. Д./, представляващ 3750/9740 кв. м. ид. ч. от поземлен имот № 078029,находящ се в землището на с. Черни връх, община К., местност "Дебелата кория", с начин на тройно ползване-нива. Според заключението на приетите по делото експертизи съотношението на стойностите на двата имота е както следва: 41 457 лв. - към 714 лв. /според единичната/ и 55 277 лв. към 1 071 лв. /според тройната/. Имотът, който се заменя /9/10 ид. ч. от имот № 16431 в м. "Кротиря" /се намира на възлово място, на първокласен път Бургас-Слънчев бряг и разклона за гр. Поморие, граничи с урбанизирана територия на гр. Поморие, отстои на 100 м. от крайбрежната ивица и има изградена инфраструктура, а имотът, с който е заменен /3750/9740 кв. м. ид. ч. от имот № 078029 в м. "Дебелата кория"/ е на 900 м. от третокласен път Бургас-Средец, на 1000 м. от Мадренското езеро и та 1200м. от с. Черни връх, теренът е хълмист и силно наклонен, покрит е с трънливи храсти /драка/, почвата е камениста и нископродуктивна, негоден е за земеделска обработка, няма изградена инфраструктура и в околностите няма проведена процедура за промяна на статута на земеделската земя. На датата на осъществяване на сделката по замяната-18.04.2005 г., девет от единадесетте ответници-съсобственици и прехвърлители на процесния имот- са подписали безсрочно пълномощно в полза на трето лице за разпореждане със същия имот, както и декларации по чл. 226, ал. 1 от ДПК и по чл. 26, ал. 6 от ЗННД, като са предали оригиналите от същите на приобретателя- И. Д., който-веднага се е снабдил с нотариално заверени преписи от същите. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ответниците по делото не са желаели целения със замяната резултат-да придобият 3750/9740 кв. м. ид. ч. от поземлен имот № 078029,находящ се в землището на с. Черни връх, а постигане на ефекта на продажба, за което са получили и съответната за стойността на имота цена. Сключената замяна е симулативна сделка, прикриваща покупко-продажба. Тъй като съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД привидната сделка е нищожна, а съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗД- действителна е прикритата, съдът е прогласил нищожността на извършената замяна, обявил е за валидна покупко-продажбата и е уважил предявения иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС за изкупуване. Въззивният съд е мотивирал изводите си - освен с липсата на равностойност между имотите по замяната и с предприетите в деня на замяната/т. е. още преди да придобият собствеността/ - действия по издаване на документи за разпореждане със същия имот, още и с установения по делото факт, че ответниците /с изключение на трима/ не са ходили на оглед на имота по замяната, не са имали никакви преки впечатления от него, с това, че по друго дело- н. ч. х. д. - ответна страна е заявила, че се касае до извършена продажба, както и на базата на позоваване на чл. 114, ал. 3 от ГПК (отм.)-пред вид отказа на една от ответниците да се яви и даде отговори на поставени въпроси по реда на чл. 114, ал. 1 от ГПК (отм.), пред вид извършена промяна в обясненията, дадени от друга ответница и пред вид установения факт, че отговорите на останалите ответници са противоречиви и не съответстват на събраните по делото доказателства /заявили са, че не са подписвали декларации с цел разпореждане - при наличие на писмени доказателства за това/. Така постановеното решение е правилно, като настоящият съдебен състав не споделя изложените в подадените касационни жалби твърдения за постановяване на въззивния акт в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. По първия поставен въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, за връзката между исковете по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, разгледан в контекста на фактите по конкретния спор, настоящият съдебен състав намира следното: Вярно е, че искът за установяване на нищожността на привиден договор е различен от иска за разкриване на прикрита сделка и по принцип няма пречка всеки един от тях да бъде предявен самостоятелно, но това -няма как да стане в случаи като настоящия- при относителна симулация /когато се твърди, че нищожният привиден договор прикрива друга сделка/, в който двата иска следва да се предявят и разгледат заедно. В тази хипотеза следва да се установи не само, че волята на страните не е такава, каквато е отразена в договора, но и да се установи каква е била действителната воля на страните и дали са налице изискванията за сключване на прикритото съглашение. Това може да стане, тъй както с писмени доказателства, така и със гласни- при спазване на ограничението по чл. 134, ал. 2 от ГПК /отм./. Съгласно цитираната разпоредба- когато страната се домогва да докаже, че изразеното съгласие е привидно, тя може да направи това със свидетелски показания, когато в делото има писмени доказателства, изхождащи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Няма пречка симулацията да бъде разкрита и на базата на косвени доказателства, ако те, разгледани и преценени в своята съвкупност водят до единствен и несъмнен извод за наличие на такава. Няма пречка привидността на сделката да бъде установена от трето, неучастващо в нея лице, стига то да има правен интерес от това, т. е. - ако от привидността на сделката и от следващите се от това последици - то би могло да черпи права. В случая - правилно въззивният съд е възприел като годно писмено доказателство/с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ГПК (отм.)протокола от проведеното на 10.10.2006 г. съдебно заседание по н. ч. х. д. № 7/2006 г. по описа на Районен съд П.. Същият -представлява официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените за това- форма и ред и се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства и по-специално относно признанието на ответната страна Ф. С. /потвърдено и от С. С. -майка на други двама от ответниците, също наследник на общия наследодател, подписала договора за делба от 1996 г., но без да притежава реален дял/, че са продали общ имот в м. "Кротиря", близо до "Винпром", без което същата зима тя - "не би могла да си плати тока". Неоснователен е изложения от касаторите довод, че тези показания са възприети от въззивния съд в качеството им на признание на неизгоден за страната факт, което е недопустимо, тъй като е направено в друг процес /наказателен/, в друго процесуално качество/свидетел/и тъй като е в нарушение на принципите на устност и непосредственост. Въззивният съд е възприел като доказателство-не признанието на страната, а съдебния протокол по н. ч. х. д. № 7/2006 г. на П., който е писмено доказателство. В това си качество- то е могло да бъде оспорено от страната, което в случая не е било направено. При това-следва да се има пред вид, че се касае не за основно и определящо доказателство, формирало решаващите мотиви на съда, а за едно от множество налични косвени доказателства по делото, които разгледани в съвкупност водят до единствено възможния извод, че прехвърлителите на процесния имот № 078029 в м. "Кротиря" - не са имали намерение да стопанисват и ползват получените в замяна идеални части от имот № 078029,находящ се в землището на с. Черни връх. Косвено доказателство- в горепосочения смисъл представляват и дадените по реда на чл. 114, ал. 1 от ГПК (отм.)обяснения от осем от ответниците. С тези обяснения, които са изложени от М. С. и потвърдени от останалите, се установява, че имотът, с който е извършена замяната е бил огледан само от трима от бъдещите му съсобственици. Никой от ответниците не е могъл да посочи границите му. При това-изложената от тях информация за имота- се разминава с дадената от вещите лица, който за да изготвят оценъчната експертиза са извършили оглед. Разминаването е съществено, защото е досежно атрактивността на имота, качеството на земята, разстоянието до най-близкото село, възможността за напояване. Косвено доказателство е и факта, че една от ответниците-Ф. С. - е дала противоречиви обяснения пред съда. На 26.03.2007 г. тя е потвърдила гореизложените обяснения, дадени от М. С., а на 23.01.2008 г. на въпроса-продала ли е процесния недвижим имот и за каква сума- е казала, че не си спомня и не желае повече да бъде призовавана. Такова косвено доказателство е и факта, че една от ответниците - В. С. -въобще не се е явила пред съда и не е дала обяснение по поставените й въпроси. При тези факти, правилно въззивният съд, на основание чл. 114, ал. 3 от ГПК (отм.) като е взел пред вид, че една от ответниците/ В. С./ не се е явила, а друга/ Ф. С./ е отказала да отговори, както и че обясненията на останалите свидетели са в противоречие със заключението на приетите експертизи- е счел, че е налице основание да се приеме за доказано твърдението на ищцата, че действителната воля на страните е била за извършване на продажба, а не замяна. При преценката на действителната воля на страните не може да не се вземе пред вид, че по делото е останала необяснена причината за извършване на замяна между имоти с фрапиращата разлика в стойностите им-процесният имот е 51 пъти по-скъп от този, с който е извършена замяната, както и че в деня на замяната и при това- преди тя да бъде извършена- прехвърлителите на процесния имот са предоставили на собствениците на имота, с който е извършена замяната нотариално заверени преписи от всички необходими документи, за да могат те- при желание безпроблемно да си възстановят собствеността върху него. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че преценката на събраните по делото доказателства, разглеждането им във взаимна връзка и логиката на установеното въз основа на тях-води до единствено възможния извод за това, че атакуваната сделка прикрива продажба. По втория поставен въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, за необходимостта за уважаването на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС да бъдат установени всички действително уговорени условия на продажбата и по-специално -за цената на процесната сделка, следва да се посочи следното: Вярно е, че съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗС -лицето, което изкупува имота встъпва в правата на купувача при действително уговорените условия на продажбата и че едно от тези съществените условия е цената на продажбата, а в случая за нея-не са налице данни. Но също така е вярно, с оглед на приетото по-горе, че предявеният иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС е основателен: безспорно е, че ищцата и първите девет ответници са съсобственици на процесния имот, установи се, че е извършена сделка на разпореждане-чрез покупко-продажба от съсобственици - без да отправят покана за изкупуване към един от съсобствениците. Съгласно чл. 130 от ГПК (отм.)-основателният иск не може да бъде отхвърлен поради липса на достатъчно данни за неговия размер. В тези случаи- размерът се определя или по преценка на съда или въз основа на заключение на вещо лице. В конкретния случай въззивният съд е ползвал заключението на приетата по делото тройна експертиза и това е правилният подход. Установяването на всички действително уговорени условия на продажбата в конкретната хипотеза на симулативна сделка - изисква, а не изключва решаването-съобразно наличните правни механизми/в случая на чл. 130 от ГПК-отм./-на въпроса за цената на сделката. Противното би означавало - да се позволи на неизправната страна да черпи права от неправомерното си поведение, а това е недопустимо. Относно третия поставен въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване-за преюдициалността на спора по гр. д. № 212/07 г. на Б. за установяване действителността на договора за делба от 1996 г., от който произтича съсобствеността по отношение на заменения имот- то отговорът е отрицателен. Преценката на действителната воля на страните, сключили процесния договор за замяна от 2005 г. и за това-дали са налице изискванията за сключване на прикритото съглашение, както уважаването на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС не са обусловени и не зависят от преценката за действителността на договора за делба от 1996 г. Имайки пред вид изразеното становище по поставените въпроси, като и изложените съображения, които съвпадат с приетото от въззивния съд, настоящият съдебен състав намира постановения акт за правилен. Неоснователен е довода в касационната жалба на първата група жалбоподатели относно недопустимостта на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС пред вид предявяването му след изтичане на преклузивния двегодишен срок. На практиката няма спор, че същият тече от датата на узнаване на сделката, като в случая следва да се има пред вид датата на узнаване не на привидната, а на прикритата сделка. Не се спори, че срокът е спазен, ако се брои, считано от узнаване на обстоятелството, че се касае за извършване на продажба, а не от датата на извършване на замяната. С оглед направеното искане, изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - в полза на ответната страна по касация-В. следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски, които съгласно представения договор № 41 от 10.05.2010 г. и пълномощно възлизат на 1 000 лв., за адвокатско възнаграждение. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение