Определение № 8829 от 08.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2167/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с § 2 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по искане от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез процесуален представител, за изменение на Решение № 5227/14.05.2026 г., постановено по адм. дело № 2167/2026 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), в частта му за разноските. Искателят поддържа, че приложение следва да намери нормата на чл. 161, ал. 1 ДОПК в предходната ѝ редакцията (обн. ДВ., бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), според която на администрацията се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. В подкрепа на тезата си развива подробни доводи и претендира изменение на постановеното съдебно решение в частта му за разноските, като в полза на НАП бъде присъдена сумата от 20 727,72 евро на основание чл. 8, ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба № 1 от 2004 г.). Ответникът по искането – „Инженерконсулт“ ООД /в несъстоятелност/, гр. София, не изразява становище по основателността му в срока по чл. 176а, ал. 2 АПК. Настоящият състав на Първо отделение на ВАС, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, с оглед на което е процесуално допустимо. По същество същото е неоснователно. С горепосоченото решение ВАС е оставил в сила Решение № 32157/02.10.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 9738/2022 г., и е осъдил „Инженерконсулт“ ООД /в несъстоятелност/ да заплати на НАП сумата от 220 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационно производство. И към датата на обявяването на делото за решаване (29.04.2026 г.), и към датата на постановяване на съдебния акт, чието изменение се иска (14.05.2026 г.), приложима по време е редакцията на чл. 161, ал. 1 ДОПК (обн. ДВ., бр. 17/13.02.2026 г., в сила от 17.02.2026 г.), съобразно която, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, а размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Съгласно цитираната нормата от ЗПП заплащането на правната помощ е според вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Разпоредбата на чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/ сочи, че по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 130 до 450 лева (от 66,47 до 230,08 евро). Именно в тези рамки е и определеният от решаващия състав размер на юрисконсултското възнаграждение от 220 евро, което не само е съобразен с така очертаната нормативна рамка, но и фактическата и правната сложност на делото, както и с неговия материален интерес. Гореизложеното налага извод, че искането за изменение на постановеното решение в частта му за разноските е неоснователно, поради което същото следва да бъде отхвърлено. Така мотивиран и на основание чл. 176а АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение