Решение № 10574 от 14.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 462/2011 г.

Решение № 10574 от 14.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 462/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК; Образувано е по касационна жалба на Светла Златева Георгиева, изпълняваща длъжността директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна (заповед № ЗЦУ-1491 от 11.11.2010 г. на изп. директор на НАП), срещу решение № 2405 от 22.11.2010 г. по адм. дело № 538 по описа за 2010 г. на административния съд - Варна, в частта, в която по жалба на "ЕВРО СИМ" ЕООД е отменен РА № 080900333 от 11.09.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Добрич, потвърден с решение № 677 от 19.12.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна относно допълнително определено задължение за ДДС в размер на 68 841.59 лв. и лихва за забава в размер на 19 465.83 лв. за данъчни периоди м. 08.2007 г. и м. 10.2007 г. Образувано е и по касационна жалба на адв. Ваня Колева, в качеството й на процесуален представител на Серджан Младенович, управител на за данъчни периоди м. 08.2007 г. и срещу същия съдебен акт, в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу посочения ревизионен акт относно определено допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 16 338.01 лв. и лихва за забава в размер на 3 554.04 лв. за отчетната 2007 г. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в посочените части, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се присъждане на съдебни разноски според изхода от спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационно жалба и за неоснователност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество първата касационна жалба е основателна, а втората касационна жалба е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Варна е бил РА № 080900333 от 11.09.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Добрич, потвърден с решение № 677 от 19.12.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на "ЕВРО СИМ" ЕООД по прилагането на ЗКПО за отчетната 2007 г. и по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 1.05.2007 г. -30.11.2008 г., като е реализирана по реда на чл. 122 и сл. от АПК. Ревизираният субект е бил уведомен затова съобразно чл. 124, ал. 1 от ДОПК и му е връчено ИПДПОЗЛ и за представяне на декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Констатирано е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 (налице са данни са укрити приходи или доходи) от ДОПК, като при определяне на задълженията органът по приходите се е позовал на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Определени са допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 16 338.01 лв. и лихва за забава в размер на 3 554.04 лв. за отчетната 2007 г. и задължение за ДДС в размер на 68 841.59 лв. и лихва за забава в размер на 19 465.83 лв. за данъчни периоди м. 08.2007 г. и м. 10.2007 г. В хода на ревизията, след анализ на извършените счетоводни записвания, начални и крайни салда по сметки на оборотна ведомост за отчетната 2007 г., е установено, че за м. 08.2007 г. сч. с/ка 501000 "Каса в левове" е с кредитно салдо от 337 220.03 лв. В този период дружеството е предоставило заемни средства в размер на 2 000 000.00 лв. на физическо лице, записани по дебита на с/ка 531 "Предоставени заеми", извършило е плащания към трети лица и е внесло в банковата си сметка сумата от 30 990.00 лв. Извършена е насрещна проверка на това физическо лице, като с протокол за предаване на документи и писмени обяснения от 17.07.2009 г., дружеството е представило обяснения, че е допусната техническа грешка при осчетоводяването и изготвянето на РКО по повод заема, като същият е реално отпуснат през м. 09.2007 г., а не през м. 08.2007 г. Органът по приходите е приел с оглед на договор за заем от 28.08.2007 г. и РКО № 531 от 28.08.2007 г., подписан от двете страни по договора и надлежно осчетоводен на тази дата, че посочената сума е отразена именно за този период м. 08.2007 г. Органът се е аргументирал и с начислената в изпълнение на клауза от договора лихва в размер на 15 %, по с/ка "Лихви" в размер на 103 333.33 лв. за периода от 28.08.2007 г. до 31.12.2007 г. Отчетено е за 2007 г. е подадена ГДД по реда на чл. 92 от ЗКПО, като в раздел "Преобразуване на счетоводния финансов резултат"-корекция, дружеството не е посочило допусната техническа грешка за отчетната година. При извършения анализ на паричните потоци в м. 08.2007 г., както и на всички съставени приходи документи за постъпили плащания от лица, дължали суми на ревизираното лице, органът по приходите е установил, че са извършвани реални плащания от страна на ревизираното дружество, включително и предоставяне на замени плащания. Те са осчетоводени по с/ки "Каса в левове" и "Лихви" и по оборотна ведомост по дати на извършване на тези действия в хронологичен ред. Направен е извод, че дружеството реално е предоставяло заемни средства в този период, разполагало е с парични средства в касата си. Затова е взело и съответните счетоводни операции като е изготвена оборотна ведомост към 31.08.2007 г. Според органът по приходите, в случай, че в дружеството са били постъпили парични средства от трети лица, то за същите в съответствие с принципа на документалната обоснованост по чл. 4, ал. 4 от ЗСч е следвало да изготвят съответните документи за това. Такива за м. 08.2007 г. и до 31.12.2007 г. не са били съставени. Прието е също, че източник на средства за предоставяне на заемните средства се единствено реализирани приходи от дейността на дружеството, незаписани по приходните сметки в този период в посочения размер, понеже други източници на финансиране на се установени. Налице е нарушаване на разпоредби от ЗСч и СС "Приходи". Не е спазен принципът на текущото начисляване, а именно отчитане на приходите и разходите към момента на тяхното възникване, независимо от тяхното плащане. Налице са действия от страна на ревизираното дружество за отклонение от данъчно облагане, понеже са налице укрити приходи, неотчетени по реда определен в ЗСч и ЗКПО. На основание чл. 16, във връзка с чл. 78 от ЗКПО е извършено преобразуване на финансовия резултат в увеличение със сумата от 281 016.70 лв., и са определени допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 16 338.01 лв. и лихва за забава в размер на 3 554.04 лв. за отчетната 2007 г. Прието е също, че в обсъждания данъчен период от източник на част от предоставените заемни средства са реализирани приходи от стопанска дейност общо в размер на 337 220.03 лв., като на основание чл. 113 от ЗДДС е следвало да се издаде данъчна фактура и с оглед на чл. 86 от ЗДДС, данъкът се дължи от доставчика за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. Данъчното събитие е възникнало на 28.08.2007 г., с оглед на чл. 25 от ЗДДС. Съобразно посочените правни разпоредби е начислен допълнително ДДС в размер на 56 203.33 лв. и лихва за забава в размер на 16 213.34 лв. За данъчен период м. 10.2007 г. е начислен ДДС в размер на 12 638.26 лв. и лихва за забава в размер на 1 265.32 лв. Констатирано е, че по фактура № 235 от 5.10.2007 г. с данъчна основа 63 191.28 лв., не е осъществяван износ за РМакедония, като позоваването за това е по повод установяване, че процесното превозно средство не е влизало и излизало от РБългария и не са заплащани пътни такси. От счетоводството на ревизираното лице е установено, че месо на посочената стойност по цена на придобиване е реализирано, но на територията на страната, а не за трета страна. За тази доставка е следвало да се издаде данъчен документ, в който с оглед на чл. 114, ал. 1, т. 13 от ЗДДС да се посочи данък 20 %, определен върху посочената данъчна основа и в съответствие с изискванията на чл. 25, ал. 5 от ЗДДС да се начисли в съответните регистри. На основание чл. 66, ал. 1, т. 1, чл. 114, ал. 1, т. 13, чл. 25, ал. 5 и чл. 86 , във връзка с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 12 638.26 лв. и лихва за забава в размер на 1 265.32 лв. По касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна. Тази касационна жалба е насочена към съдебния акт, в частта, в която е отменен РА по повод облагането с ДДС, допълнително определен, в размер на 68 841.59 лв. и лихва за забава в размер на 19 465.83 лв. за данъчни периоди м. 08.2007 г. и м. 10.2007 г. Както беше посочено по-горе в резултат на установеното в хода на ревизията, а именно реализирани приходи от стопанска дейност общо в размер на 337 220.03 лв., които не са отразени счетоводно и поради факта, че други източници на финансиране не са установени в счетоводството или чрез други документи, е начислен, на основание чл. 25, чл. 86 , чл. 113 , чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, данък добавена стойност в размер на 56 203.33 лв. и лихва за забава в размер на 16 213.34 лв. за данъчен период м. 08.2007 г. В обжалваното решение няма изложени никакви мотиви, респ. правни изводи, които са обосновали преценката му за незаконосъобразност на акта в тази му част. Това представлява съществено нарушение на съдебнопроизводствените норми, но доколкото по делото няма спор за факти, както и относно приложимостта на посочените разпоредби от ЗДДС, то следва да се направи произнасяне по съществото на спора, като се приеме, че първоинстанционната жалба в тази част е неоснователна. По делото не се оборват констатациите на РА, издаден в производство по чл. 122 и сл. от ДОПК, които се смятат за верни до доказване на противното. След като се установява реализирани приходи и същите са резултат от стопанската дейност на дружеството, правилно е начислен ДДС в посочения размер за данъчен период м. 08.2007 г., респ. е определена лихва за забава от датата на издаване на РА. По повод начисления на основание чл. 66, ал. 1, т. 1, чл. 114, ал. 1, т. 13, чл. 25, ал. 5 и чл. 86 , във връзка с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС в размер на 12 638.26 лв. и лихва за забава в размер на 1 265.32 лв. по фактура № 235 от 5.10.2007 г. с данъчна основа 63 191.28 лв., административният орган е приел, че не е осъществяван износ за РМакедония. За да отмени акта съдът се е позовал на представената в хода на съдебното производство митническа декларация от МП "Гюешево", което се явява достатъчно основание да се приеме, че е реално осъществен износ на предмета на посочената фактура, а именно 20 748.00 кг. месо. Разпоредбата на чл. 28, т. 1 от ЗДДС определя като облагаема доставка с нулева ставка доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика. В чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС е посочено, че доказването на доставки по чл. 28, т. 1 от закона, когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, да се представят: писмена митническа декларация, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверена от изходното митническо учреждение, фактура за доставката и документ за превоза на стоките. По делото е представена митническа декларация, в която ревизираното дружество е вписано като износител на стоката, но тя не е заверена от изходно митническо учреждение. По повод другото изискване относно транспортирането на стоката, то констатацията в РА не е опровергана. Процесната доставка по фактура № 235 от 5.10.2007 г. не се явява доказана, като реално осъществена с оглед изискванията, предвидени в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС. Обжалваното решение в тази част следва да се отмени и се постанови решение по съществото на спора, като се отхвърли жалбата на ревизираното дружество. По касационната жалба на "ЕВРО СИМ" ЕООД. Тази касационна жалба е срещу решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу посочения ревизионен акт относно определено допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 16 338.01 лв. и лихва за забава в размер на 3 554.04 лв. за отчетната 2007 г. Основното касационно възражение е относно прилагането на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно констатирането на данни за укрити приходи или доходи. Изложеното по-горе относно фактически установеното в ревизионното производство обуславя извод за наличие на посоченото обстоятелство, поради което ревизията е осъществена по особения ред. По делото не са ангажирани годни доказателства относими към този спорен момент, доколкото събраните гласни доказателства не могат да установят спорния момент на получаване на заемните парични средства, при осъществено осчетоводяване на същите по посочения начин и към спорния момент. Относно твърдяната техническа грешка при обсъжданото осчетоводяване и поправката й в рамките на същото това ревизионно производство, респ. отстраняването й по гл. 12 от ЗКПО чрез ГДД за 2009 г., не може да бъде прието като основание за обосноваване на незаконосъобразност на издадения РА в тази му част, още повече, че отчетната 2009 г. не е включена в ревизирания период. Обжалваното решение в тази му част като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на първия касатор следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК общо за двете инстанции в размер на 2 614.00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение